Въпреки сивите небостъргачи, бетонни магистрали и автоматизиран живот, японците са сред най-известните ценители на високи изкуства. Славят се с изтънчена кухня и изискани ритуали. Точно поради тази причина гостуването на първия ни оперен състав в такава страна е истинска чест, а за да се задоволи претенциозната публика, е необходима безупречна подготовка и индивидуален подход.
Софийската опера и балет гостува на страната на изгряващото слънце за 7-и път. Този път в оперните постановки "Кармен" и "Турандот" са вплетени основите на японския Но театър.
"Но театърът е много минималистичен. Има много концентрация в центъра. Ако погледнете към сцената на тази продукция - има малък участък в средата, където отива фокусът. Това е всъщност заложено в концепцията на японския Но театър." - казва Кейтаро Харада, диригент
Използването на маски в българския прочит на оперната постановка "Кармен" е друг детайл, препратка към древното японско изкуство.
"Въображението на маестро Карталов, неговата креативност е нещо много ново и свежо тук и наистина въодушевява японската публика", споделя още диригентът Кейтаро Харада.
Оперното изкуство е много високо ценено в Япония. Жените отделят по няколко часа, за да приготвят външния си вид. В най-хубавите си кимона те следват своите любими изпълнители от град на град, за да видят изпълненията им и да си вземат автограф.
Изборът на кимоно трябва да бъде съобразен със символиката на цветовете и фигурите, изрисувани по него. Машито работи в ателие за кимона и има дълъг опит като стилист. Тя помогна и на нашия екип да направи подходящ избор за вечерно събитие като операта.
"За събития като опера, концерт или театър препоръчвам по-пъстроцветни и сияещи кимона. Те обаче са забранени за омъжените жени, затова в пъстри и богато орнаментирани кимона най-често ще срещнете свободни момичета. Интересен детайл са скъсените ръкави при обвързаните. Ако видите дълги и свободно пуснати ръкави, то те са на неомъжена жена", разказва Машито.
"Кимоното има много части, много възли и много въжета. То се комбинира с традиционните бели чорапи, наречени таби. Носят се както от жени, така и от мъже, но ако в комбинация с кимоно бъдат заменени с нещо друго, то би изглеждало странно и не би било добре прието. За цялостната визия на кимоното са важни всички детайли, а такива има много. Много малко от японците могат да се справят с това, затова те ходят на стилист или както тук се наричаме – кицокеши. Трудно се намират хора, които умеят тази професия", допълва още тя.
"Вече има история нашето гостуване в Япония, едно огромно признание за Софийската опера от страна на японската агенция "Джапан Артс"/"Japan Arts Corporation", заедно с театри с голяма традиция като Метрополитен, Миланска скала, Болшой театър, Маренския театър и Софийската опера да бъде част от оперното изкуство, гостуващо в Япония, от българи", казва акад. Пламен Карталов.
Гостуването на националния ни оперен състав в Япония започна в Токио, но продължи в още 6 града с 14 постановки. За да бъдат оправдани високите очаквания на публиката екипа на маестро Карталов се подготвя месеци наред. На японска земя трупата пристига със собствен оркестър, солисти, балет, а дори и със собствени декори.
"Три месеца преди турнето ние ги товарим на контейнери, те пътуват с кораб. Тези два спектакъла са четири контейнера. Четири контейнера са 6 тира. Тук се разтоварва. Само тук в Токио има 3 спектакъла на едно място. Пристигаме с влака "Стрела', пристигаме сутринта в театъра, строим постановката, започваме репетиция, осветления, 6 часа играем спектакъла, след спектакъла разваляме, товарим на камионите и тръгваме за другия град", разказва Константин Кротев, театър-майстор на сцена.
Японски екип помага в подготовката за дългоочакваното оперно събитие в японската столица.
"Това са едни много точни хора, всичко е много добре подредено, организирано. Симпатични. Винаги е удоволствие да се работи с тях", споделя оперната солистка Цветана Бандаловска.
"Една общност, която работи към един часовников механизъм, същевременно всеки си е на своето място и работи в името на това всички останали да се чувстват добре", добавя Радостина Николаева, оперна солистка.
Първите две представления, преминаха с повече от 20 минути аплодисменти и над 5000 японски зрители.
"Това е една публика с много големи изисквания, тъй като те по интернет следят всеки един артист къде играе, кога играе, с какъв репертоар", коментира акад. Пламен Карталов.
"Не съм на себе си от вълнение и от такива страстни емоции, които композиторът е влял в тази гениална музика", споделя Даниел Дамянов, оперен солист.
"Аз се учудих, като идвах насам към залата, чакаха няколко души отвън за автографи, както и сега господинът тук идва от години на мои спектакли по света. Трогната съм, не мога да повярвам, че има толкова много хора, които са запомнили, че аз съм идвала и се интересуват и идват. Всъщност това е моето пето участие тук в Япония", разказва и Надя Кръстева, в ролята на Кармен.
Сред най-дългогодишните японски почитатели на българската опера е Ясуши Мурмачи. Той е млад предприемач от Япония. За първи път чува изпълнение на Надя Кръстева във Виена, от тогава се влюбва в таланта ѝ и обикаля цял свят, за да гледа участията ѝ.
"Аз съм фен на Надя от 2007 г. Видях я във Виена. Тя беше най-добрата от цялото представление. Тя има страхотно присъствие на сцена и аз харесах гласа й. Той е много дълбок, страхотен е. След това пътувах до Виена, Мюнхен, Сан Франциско, за да я видя, а също така и в Милано, за да гледам изпълнението ѝ", споделя той.
Ясуши работи в сферата на маркетинга, но след като се докосва до магията на изпълненията на българската опера, той се записва на уроци по пеене. Днес има собствен музикален Ютюб канал. Казва, че не може да си представи живота без опера.
"За първи път чух оперно изпълнение, когато бях на 13 г. Тогава бях още в училище. Бил съм на тези същите опери още преди 25 години. Има толкова много фенове на операта тук още от 1960 г., но ми се иска да виждам повече от младите хора да посещават опера", разказва още Ясуши.
Срещаме още една японка силно въодушевена от представянето на Националната ни опера. Тя чува за първи път български изпълнители преди 14 години и оттогава не пропуска опера с тяхно участие.
"Дълбоко от цялото си сърце истински се забавлявах и се насладих на приятната музика, изпълнения, влагане на чувства и емоции. Всички са фантастични и уникални – солистите, оркестърът. Специално по този повод облякох кимоно, което е е направено от чиста коприна – сешу. Благодарна съм, че имах възможност да гледам това представление и се надявам, че отново ще мога да ги видя в Япония", разказа друга почитателка на първия ни оперен състав.
В японската столица сред публиката, която е гледала българска опера, е бил дори самият император и неговото семейство.
"Това се случи по време на първия гастрол, когато бях поканен от императора на Япония Акихито на една аудиенция от 20 минути. Той като принц е бил в България, разказа много интересни случки. Интересуваше се от България и трябва да ви кажа, че той гостува тогава за първи път на представление на чужд оперен театър и това беше много емоционално, защото получихме посещение от най-високо ниво. Това, че Софийската опера завоюва своя авторитет седем пъти през 2 или 3 години да гостува на най-големия пазар на световното оперно изкуство, е едно огромно признание", разказва акад. Пламен Карталов.
"Запознах се с Карталов през 1998 г., вече 20 години работа със Софийската опера и балет и Карталов. Постигнахме чудесни резултати и виждам, че на японската публика много й хареса." - споделя един от основните мениджъри на организаторите на турнето "Джапан Артс"/"Japan Arts Corporation".
"Мисля, че можем да продължим с взаимоотношенията си и занапред", заявява Джуничи Нихей, генерален мениджър на "Джапан Артс"/"Japan Arts Corporation".
"Японската публика наистина обича Софийската опера и балет. Има истинско желание от страна на Япония, България да покаже повече и повече от музиката си, пеенето, оркестъра си.Има истинско желание от страна на Япония, България да покаже повече и повече от музиката си, пеенето, музиката, оркестъра си", казва Кейтаро Харада, диригент.
