Инсталацията "ЧИСТО (бъдеще)" на българо-френския артист Християн Бакалов е поглъщащо изживяване за всеки, който я посети. Инсталацията е създадена специално за пространствата на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, а зрителят се потапя физически в произведението и става негов главен герой.
"Ти си сляпа баба, ти си сляпа баба", тези познати викове отекват в детските ни спомени.
И след това тъмнина, плахи стъпки към процепа, останала светлината и всички малки детайли около нас, за да открием цял нов сетивен свят. Това е очарованието и магията на инсталацията "ЧИСТО (бъдеще)", която ни освобождава от диктатурата на окото. Едно различно, докосващо преживяване, което се случва в софийската зала „Арсенал“.
„Ние възприемаме света и си правим една идея за реалността чрез нашите сетива в момента, в който нашите сетива не съществуват или са притъпени по някакъв начин, нашата представа за реалността и за какво реално ни се случва също е деформирана и трябва съвсем малко, за да може човек да се върне пак, да се срещне отново със себе си и да се върне в себе си, да вземе процеси от изгубеното“, каза Хрис.
Българо-френският артист събира в себе си истории за 1001 нощ. През последните 30 години живее и работи в Париж, Нигерия, Чили и Брюксел с артисти като Жером Бел, Ян Фабър и Иво Димчев. А с арт инсталацията "ЧИСТО (бъдеще)" за първи път провокира родната публика да търси своята лична реалност сред море от цветните ленти.
„Всичко започна, този спектакъл, тази изложба и тази инсталация, защото те са 3 в 1, може така да се каже, започна преди вече 5 години, в Брюксел, където бях поканен в едногодишна резиденция в един театър, зад който имаше една огромна сграда пълна с емигранти, и с хора, които са в неравностойно социално положение. И театърът, който беше доста алтернативен, имаше по–скоро една по–изискана, съвременна програма, искаше да направи нещо съвместно с тези хора. Да се свърже моето ателие с всеки един балкон, където те живеят. Намерих панделките и така пристигнах с една кошница с цветни ленти, чуках на вратите и казвах: Хай аз съм Християн и имам един артистичен проект, искаш ли да свържем, твоя балкон, с моето ателие“, спомня си артистът.
Емигрантите преобразяват своето ежедневие, панделките зашумяват сред корабостроителници в Антверпен, театри в Брюксел, контейнери във Виена, квартални стадиони в Италия и чак до градината на Християн в Рударци. "Артистичните машини", които Бакалов адаптира, успяват да въвлкат всеки в начина, по който се свърза със самия себе си.
„Аз не съм от бързите, от бързите творци, смисъл всичко заема много време и много опит, но реално са доста години, през които преминавам аз всеки път и реално всяко построяване във всяко различно пространство ми дава възможност да надграждам с креативността“, казва Хрис.
"ЧИСТО (бъдеще)" е втората инсталация от трилогията „Етерния“, посветена на концепцията за вечност на нидерландския философ Барух Спиноза, за вечните теми за смисъла на живота и смъртта, светът огледало на нас самите, но и отвъд видимите граници.
„Ние произтичаме от една единствена есенция, която Спиноза казва, че е бог, която всеки различно вижда, дали ще е вселената, дали ще е природата, дали ще е бог. С всички тези звезди и вселени, толкова по-бързо, мисля, че ще пораснем като човешки вид, като цивилизация, защото наранявайки другия, ние нараняваме единствено себе си. Унищожавайки някого, унищожаваме самите нас“, смята артистът.
Зрителят е активна част от инсталацията "ЧИСТО (бъдеще)". След нейния финал повечето от тях споделят, че излизат докоснати и променени.
