Сирия пострада не по-малко от съседната ни Турция при силните земетресения. За ситуацията там разказва Шади Мартини, който живее от 15 години в България. Той изпраща хуманитарна помощ за родината си от България.

Трагедията не е само до нашия съседен двор. Тя е в очите на Абдуларахман, загубил 20-членното си семейство. Тя е около Юсуф загубил дома си в руините. Тя е в душите на всички сирийци засегнати от труса.

“С много от хората, няма връзка. За съжаление моята първа братовчедка и семейството ѝ бяха едни от жертвите. Тяхната сграда паднала в град Латакия на Средиземно море. Беше извадена, но не беше жива”, каза Шади Мартини.

Снимка: Ройтерс

Шади Мартини е сириец, живял 15 години в България. Работи в международна неправителствена организация с хуманитарна насоченост. Прибира се в Сирия често, а в момента на голямото земетресение се намира в Истанбул.

“Аз като бях там валеше сняг. Като седиме в София на нас ни е студено, а си правете сметката да седите 48 часа под руините в такъв студ. Беше много рано сутринта и хората бяха в леглата си и затова виждаш как цяло семейство изчезва. Това е не един и двама човека”, добави той.

Неправителствената организация на Шади доставя хуманитарна помощ до Сирия още от войната от 2013 г. Изпращат помощите си чрез локални структури, доставчици и доброволци. Той споделя, че да се помага на Сирия днес е почти невъзможно.

“Северозападна Сирия и районът са много ударени тежко. Пътищата са много зле, има много пострадали пътища, мостове. Аерогарите, които са близко до границата със Сирия не работят. Просто не сме очаквали, че ще видим най-голямото земетресение от 100 години насам”, разказа Шади Мартини. 

Дрехи, лекарства, палатки, одеяла, консумативи. Това е малка част от помощта, която организацията на Шади закупува със собствени средства. Немалко са вещите от доброволци, които се свързват с тях. Опитват да изпратят всички помощи по въздух и по суша, но разказват, че границите са затворени. Турските власти в пограничните райони са обявили бедствено положение и не допускат никого. За организацията на Шади, най-сложна е логистиката в района на Идлиб.

“Например нашият екип в нощта на земетресението отишъл да гледа малките градове. Те са броили над 100 сгради паднали, рухнали. За съжаление няма достатъчно екипи, екипите не са стигнали до тях. Просто тоя район е, като забравен от Господа. Само спасителите, местните с техните възможности спасяват, когото могат. Това са най-големите герои в момента”, добави той.

Сирийските власти подпомагат единствено градовете, контролирани от режима на Башар Асад. Това е един от малкото кадри на Асад, в които виждаме неговото отношение към пострадалите. За останалите райони жертвите разчитат на местна помощ и доброволци.

“В Турция службите работят активно, а в Сирия имаме специално положение, защото е по време на война. Досега нямаше възможност да се пуснат през границата, само 6 камиона на ООН бяха пуснати. Имаше два пункта в Северна Сирия, които бяха спрени с руското вето и сега всичко трябва да влиза от една входна точка. И ако тая входна точка има затруднения, правете сметка. От три дни, само шест камиона. Три милиона от тях са хора, които живеят на палатки и са изселени от други места”, каза Шади Мартини. 

“Всички могат да помогнат, ако искат. ООН трябва да пращат доста повече помощи за тия страни. Това е бедствено положение сега, това не е политика”, допълни той.

Казусът с помощите за Сирия надхвърля екстремната ситуация, причинена от земетресението. С разместването на земните пластове избуяха дългогодишни международни проблеми.

“Не мога да разбера как 4 млн. население, пострадало за тези 12 години, е изоставено в такова тежко положение, без толкова екипи, без толкова тежка техника да извадим хора. Вече сме пети ден, просто тия хора не можем да ги спасим. Поне да спасяваме тия хора, които умират от студ и чакат храна, чакат медикаменти, чакат палатки. Всички трябва да реагират. Не може да кажат това не е наш проблем. Това е проблемът на всички нас”, уточни Шади Мартини. 

Из руините, надеждата за Сирия изгрява в помощта на хора като Шади и в усмивката на малкия Карам от Арманаз.