100 години, 100 автора и 100 произведения, които ще останат непрочетени до 2114 г. Всички те ще бъдат отпечатани на хартия, направена от специално засадена за целта гора.
Гора от непрочетени книги, растяща в продължение на един век – това е мечтата на шотландския артист Кати Петерсън, който е автор на проекта за Библиотека на бъдещето в Осло, Норвегия.
Неин съмишленик и двигател на проекта, чието начало е дадено през 2014 г., е Анне Ховинд.
„Двете сме заедно в това. Ще отгледаме гора. Засадихме 1000 дървета, но знаете, гората е жив организъм. През тези години ще поникнат още дървета, а някои ще умрат. Възлагаме поръчки на автори всяка година, а през 2114 г. всички ръкописи ще бъдат събрани и отпечатани на хартия, произведена от гората. Част от работата е и ритуалът, който е много важен, защото авторите трябва да дойдат в Осло, в гората, и предаването се извършва именно там. Звучи сложно, но всъщност не е. Това е концептуално произведение на изкуството“, каза Анне Ховинд.
Всяка година по един автор депозира своя ръкопис за съхранение. Сред тях са световно известната турска писателка Елиф Шафак и южнокорейската писателка Хан Канг – носител на Букър и нобелов лауреат.
С участието си те приемат и факта, че никога няма да получат отзив за произведението, което са написали. Поне до 2214 година.
„Обсъждаме и след това каним автори. Но, разбира се, има и такива, които искат да участват в проекта, но това не е начинът, по който работи. Има два критерия, а именно въображение и време. Има толкова много фантастични автори по света – такива, които биха могли да отговорят на тези критерии“, обясни Анне Ховинд.
Ръкописите се съхраняват в специално проектирана за целта „тиха“ стая.
„Тази стая е направена от дърветата, които сме отсекли, за да засадим нови. И така дърветата, които изсичаме, ги сушим и ги съхраняваме. И след това направихме стаята от тези дървета. Наистина е впечатляващо. Там има сто кутии. Слагаме ръкописа в кутията и го заключваме с механична ключалка, но всички кутии имат аларма. Трябва да се приложи много сила, за да се отворят“, каза Анне Ховинд.
Ръкописите не се съхраняват на дигитален носител. Никой, дори създателите на проекта, не се изкушават да прочетат написаното от авторите.
Проектът се финансира от норвежката държава, общината в Осло и малко дарители.
Проектът е насочен не към хората тук и сега, а към бъдещето.
„Мисля, че моето поколение е нанесло толкова много вреда и е изгубило връзка с идните поколения. Но, разбира се, аз съм притеснена за бъдещето, защото има толкова много трудности. Знаете, климатът и всички тези влиятелни хора, които вземат решения, които не са в полза на нашето бъдеще“, каза Анне Ховинд.
Но мотивацията е това, което кара Анне да работи усилено, макар да знае, че до финала на проекта има още десетки години.
А Библиотеката на бъдещето ще бъде възможна, благодарение и на една мечта.
„Представям си, че вероятно ще видя правнуците си, ако имам късмета да доживея до такава възраст. Мечтата ми е, че те ще бъдат там в деня, в който ще могат да прочетат тези книги. Тогава всичко това ще бъде отворено и те ще стоят там и ще казват: „Толкова се гордеем с прабаба си, че е започнала този луд проект. Знаете ли, аз вярвам в това“, споделя Анне Ховинд.
А дотогава остава светът да чака 2114 г., когато ще може да се докосне до творбите на авторите от цял свят, написани и съхранени за бъдещето.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
