За четвърта година Плевен е домакин на фестивала TIME FOR WINE – „Време за вино“. Производители от цялата страна показват своята продукция, а целта е да се популяризират родните сортове, които, за съжаление, все повече страдат от агресивния внос на чужди вина и все по-трудно си намират път до родния пазар.
На място в двора на регионалния музей се предлага и дегустация. Тодор Костадинов е сред първите, подредили винарски щанд в двора на плевенския музей. Семейството му отглежда 25 декара лозя в берковското село Боровци.
„Аз се занимавам с напълно изгубени български сортове, обичайни за берковския край. Имам 30 години изследователска дейност в откриването на тези сортове – 10 като хоби, 10 като страст и 10 като пазарен механизъм. Емблемата на берковския край е сортът зарчин, емблематичният памид, гарваново око, вранка“, казва Тодор.
Свързана новина
Винарските изби със собствени масиви на изложението са от Северна и Южна България. Успешни и не толкова, бутикови и по-крупни, но всички те очертават едни и същи проблеми в бранша.
„Няма такава политика за подкрепа на нашето производство. Ние правим страхотни вина, които са малко известни. Затова е и това събитие – да ги популяризираме. Виждате в Северна България колко вида, колко сортове, какъв голям избор има, но са малко познати, защото те не са в ресторантите, в менютата, и ако не дойде някой на място да ги види, да ги пробва, няма как да ги оцени“, смята Еми Маринова.
Оказва се, че родните вина трудно си пробиват път до масата в заведението.
„Имаме много голям проблем с магазинната и ресторантьорската мрежа, защото те не приемат български сортове, скъпо им е и продават най-вече внос. Всичките български сортове трябва да се върнат и да ги предлагаме, както Италия, Испания, където отидем, си предлагат техните вина и техните сортове. Така да направим и ние“, обясни Пламен Бусерски.
„Самите ресторантьори трябва да отидат при производителите, те трябва да опитат вината, трябва да знаят виното, което върви към тяхната храна. Това се търси навсякъде, където има звезда „Мишлен“ ресторант“, посочва Светла Маринова.
Свързана новина
Нерегулираният и агресивен внос също обезкуражава родните винари.
„Много страдаме от вноса и тук вече държавата трябва да се намеси. Внос от Румъния, от Македония, от Молдова, десертното от Гърция. Самата аз съм от Никопол, там има ферибот и вчера на ферибота минаха три хасковски цистерни с грозде, смляно и готово за производство на вино. Вие си помислете дали пиете българско вино от българско грозде“, коментира Албена Симеонова.
„Въпросът е защо нашето е по-скъпо, защо те могат да произвеждат евтино, а ние предлагаме по-скъпо вино. Тук разходите са доста по-големи – разходи за лозя, за производство, за бутилки, но държавата някак си не ни подкрепя толкова, колкото в другите страни. Нашата винарна прави вина тип „стар свят“ – Франция, Италия, Испания. Там има изключителна подкрепа от държавата, регулиран внос и много подкрепа от страна на държавата“, казва Елена Байкова.
Глътка въздух за родните производители е влязлото в сила изискване за повече присъствие на нашенска продукция в големите вериги. Апелът към държавата е да съдейства и за износа.
„Вече няколко години участваме посредством държавата на едно от големите международни изложения в Дюселдорф, но има и нови. Ако държавата не ни подкрепи, ние не можем да участваме, защото таксата е непосилна за нас“, обясни Байкова.
Борбата на бранша е туризмът у нас да се обвърже и с винени турове. Някъде това вече е факт, но в Северозапада нещата се случват доста по-слабо.
Свързана новина
На плевенското изложение има и неочаквано свеж поглед към виното – от сорта „Рубин“ става много вкусен сладолед.
„Това е хубавото, че червеното вино сгрява, а сладоледеното сорбе разхлажда“, споделя Диана Иванова.
И понеже във виното е истината, Тодор от берковското село Боровци е насреща и със съвет:„Бих препоръчал младо вино за настроение и старо за здраве“.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
