Трагедия в столичния квартал “Младост” вчера. Баща наръга смъртоносно шестгодишното си дете, след което се самоуби като скочи от петия етаж на блока, в който са живеели, заедно с бабата и дядото на детето.
В момента, когато се е разиграла трагедията, бабата е била до магазина, а дядото на работа. Преди три години е имало сигнал срещу бащата за това, че е буйствал и е бил настанен в център за психично здраве в София.
„Този случай е петият случай за тази година, при който в семейна среда деца намират края на своя живот, убити от свои близки или родители“, коментира пред bTV Александър Миланов, Клиничен социален работник.
“Но за разлика от други случаи, като случая, в който баща уби двете си дъщери съвсем наскоро, както и един от случаите с двумесечно бебе, което също намери смъртта си от ръцете на свой близък, или пък 15-годишна девойка, която също наскоро загуби живота си — тук не можем да търсим вина на службите, на социалните служби или пък на обществото, тъй като от това, което аз видях, не е имало никакви сигнали около семейството, че нещо такова може да се случи. Нито от съседи, нито от учители — нищо неприемливо, за разлика от случая, в който дори едно от децата е отишло да подаде сигнал, че е обект на зверско насилие. Говоря за един от случаите с 15-годишните деца”, посочи той.
Свързана новина
„Психиатричната диагноза не е основание едно дете да бъде изведено от семейната среда и да бъде настанено извън семейството си. Ако този баща в моментите, в които е приемал медикаментите си, лекувал се е, т.е. бил е в състояние, което е било абсолютно контролирано, е бил любящ баща, въпреки всичко, което се случва в неговия живот, то ние не можем заради това, че един родител има психиатрични проблеми, да му изведем детето“, коментира специалистът.
‚Всеки от нас може да изпадне в някаква много тежка ситуация. Може да е временен епизод, може да е трайно психиатрично заболяване, както е вероятно при този баща, но това не е причина за извеждане на детето. Друг обаче голям проблем е, че няма връзка между психиатричното здравеопазване — то, за съжаление, е задният двор на медицината в България. Това е една от системите, в които няма никаква грижа нито за лекарите, нито за средата, в която пациентите се лекуват, нито има проследяващи грижи в семейството, там, където ти живееш — да те посещава социален работник, да те посещава психолог, както е в други държави, да се уверява, че ти приемаш терапията си, да прави оценка на риска за детето“, посочи Александър Миланов.
По думите му няма система за общ мониторинг.
„Системата на здравеопазването неглижира психиатричната грижа. И вследствие на това неглижиране деца умират. Този баща не е убил детето си, защото се е събудил тази сутрин или вчера сутринта с идеята: „Ще убия детето си.“ Най-вероятно се е случил някакъв психотичен пристъп, може да е някаква декомпенсирана реакция. Всичко може да се е случило в няколко секунди. Ние не знаем какво се е случило в ума на този баща“, отбеляза клиничният социален работник.
„От гледна точка на семейната това дете е било при баба си и дядо си, които са наблюдавали своя син. Така че ние не знаем какво се е случило.
Но друго трябва да ни тревожи. Трябва да ни тревожи, че ако на някого му се случи нещо подобно, той няма къде да отиде да се лекува, защото психиатрите са препълнени с хора, които са настанени по административен ред от съда или от прокуратурата. Нямаме достъпна психиатрична, безплатна помощ непрекъснато. В София работи само един спешен кабинет по спешна психиатрия. Оттам, ако няма къде да те настанят, линейките обикалят страната, за да закарат човек с психиатрично заболяване. Ако не го намерят, го пускат. Няма какво да се направи. Ти не можеш да задържиш един човек, докато на следващия ден, на последващия, другата седмица или другия месец не се намеси съдът, за да те настани принудително“, обясни специалистът.
По думите му е възможно да се стигне до такъв инцидент, без да е имало сигнали по-рано в поведението на бащата.
„Забележете — този татко се е обадил на 112 в един момент на някакъв проблясък. Знаете ли, че между реалността и психичното състояние — онова, което се случва в ума — има тонове вселени километри“, отбеляза Александър Миланов.
Първото позвъняване до 112 е от бащата, преди да бъдат подадени сигналите от гражданите, но разговор не е бил проведен.
„Да, защото това е много непосилно. Тоест ти можеш да си тук, но да не си отдавна тук. Така че това, което е ценно да кажем, е, че в такива случаи онова, което е уместно да се прави, е да има домашна патронажна грижа за хората с психиатрични заболявания. Ние не трябва да ги заклеймяваме, защото обществото ни, за съжаление, и държавата ни не са създали система. Проблемът не е в хората, които имат психиатрични състояния и заболявания. Проблемът е в това, че няма общество, което да се погрижи за тях по най-добрия начин, и че държавата е зарязала психиатрията си“, коментира Александър Миланов.
„От 2000 г. си направих труда да прегледам медийни публикации. Всяка година между три или четири деца намират смъртта си в семейна среда, т.е. в семейната си среда, убити от родителите си или близките си. Тази година са пет“, посочи той.
„Децата са тези, които плащат цената. Всеки път през ума ми минава тази картина на детското страдание. Какво ли се случва в ума на едно дете, когато баща му посяга да го убие? Или баща ти те пребива от бой, или те хвърли от моста. Спомнете си и такива случаи, които сме обсъждали. Ужасно ми е тъжно и за бабата и дядото на това дете от онзи ден. Защото те ще останат да живеят в този квартал, в този блок. И ще носят последиците от това обществено неразбиране на факта, че един човек е болен. Че той има нужда от грижа, подкрепа“, коментира Александър Миланов.
„И ако някой се е събудил рано да ни гледа от политиците - направете така да има социални работници, които да посещават, да наблюдават, да консултират, да придружават. Защото ние знаем как да разпознаем началото на една човешка криза“, призова специалистът.
„Ще си позволя малко по-разговорен стил и да ви кажа: не трябва да бягаме от „лудите“. Хората, които имат психиатрични заболявания — не всички, даже голяма част от тях — не са способни да извършат престъпление. Те много често, повечето от тях, стават самите жертви на престъпление, защото са уязвими“, отбеляза той.
„Ако около нас има такъв човек, ние можем да потърсим помощ, да се обадим на 112 и така нататък. Но проблемът е, че няма система, която да посрещне този случай“, подчерта отново Миланов.
"Истината е, че все повече хора в днешно време ще развиват различни състояния, които са свързани с психично страдание. Защото тревожността ни е висока, защото живеем в свят, натрупан с много информация, която не можем да преработим. Влизаме в много специфични отношения, които затрудняват общуването ни. Разделени сме покрай това сближаване чрез технологиите. Така че това все повече ще се случва както на възрастни хора, така и на деца.
Децата са много уязвими към психични заболявания, особено в юношеската възраст. И в този ред на мисли това, което ми се иска да кажа малко по-оптимистично, е, че ако ние се погрижим за хората с психиатрични заболявания като общество и като държава, ще си решим един много голям проблем, свързан с тази човешка изолация, на която те са подложени", отбеляза още специалистът.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
