1012 години от смъртта на цар Самуил се навършват днес. За първи път българи могат да се поклонят пред останките му у нас, след като бяха положени в столичния храм „Света София“ на 3 октомври.
Самуил е провъзгласен е за цар през 997 г. и управлява до смъртта си. Той е първият владетел от династията на комитопулите. Така са наречени синовете на българския болярин комит Никола – управител на комитат (област) Средец.
Цар Самуил води дългогодишни битки с Византия, като успява да удържи атаките на византийския император Василий II и печели редица битки.
През 986 г. разгромява в прохода Траянови врата при Щипон (дн. Ихтиман) нахлулите в България византийски войски. Той унищожава почти цялата византийска армия, а самият Василий II едва успява да се спаси.
Това е най-голямото поражение, което византийският император претърпява в походите си за покоряване на България. От византийска власт е освободена Източна България.
Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото царуване на Самуил.
На 29 юли 1014 г. в сражение между българските и византийските войски при с. Ключ в планината Беласица българските войски са разбити от Василий II. Около 15 000 от тях са ослепени, като на всеки 100 души е оставен по един едноок за водач.
Те са изпратени в Охрид, където Самуил успява да се спаси. При гледката на ослепената и разбита войска той умира, не преживял трагедията. За своята жестокост император Василий получава прозвището „българоубиец“.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
