За Русия е труден момент да проведе парламентарни избори. Дори когато изходът от тях е практически предрешен, пише Асошиейтед прес.
Икономическата и политическата обстановка е сериозно засегната от 4 години и половина пълномащабна война с Украйна. Вълни от вражески дронове нанесоха сериозни щети на руски петролни рафинерии и логистични обекти. Обществото, което вече не възприема бойните действия като нещо далечно, става все по-притеснено.
„Единна Русия“, основната партия на Кремъл, се очаква да запази огромното си влияние в Държавната дума заедно с още няколко партии, които гласуват в съответствие с желанията на президента Владимир Путин. Властите обаче затегнаха контрола преди първите военновременни избори за долната камара на парламента след нахлуването през 2022 г.
Свързана новина
Кремъл потисна дори най-малките признаци на несъгласие преди тридневното гласуване, което започва в петък. Единствената партия, осмелила се да критикува войната, беше безцеремонно отстранена от изборите, а няколко антивоенни политици бяха вкарани в затвора или принудени да избягат в чужбина.
При предрешен резултат и без непосредствена заплаха за политическото господство на Путин анализатори смятат, че Кремъл разглежда изборите като ключов опит да мобилизира обществената подкрепа за войната и да легитимира действията си.
„Вашият избор и решимост отново ще покажат, че милиони хора застават зад нашите бойци, че сме единен народ, обвързан от общи ценности, историческа памет и любов към Родината“, заяви Путин в обръщение преди вота.
Икономическите щети от летните атаки се увеличават
Лято, белязано от украински удари с дронове на далечни разстояния, за първи път направи войната реалност за милиони руснаци.
Атаките задълбочиха проблемите пред руската икономика, която изпадна в стагнация, след като първоначалният тласък от огромните военни разходи отслабна. Правителството повиши данъците и увеличи вътрешното държавно финансиране, за да държи под контрол нарастващия бюджетен дефицит.
Ударите срещу руски петролни рафинерии предизвикаха тежка горивна криза, която достигна своя пик през юни, отслабна за няколко седмици, а след това се завърна през август.
Към проблемите се добави и поредица от атаки срещу складове, принадлежащи на онлайн търговците Wildberries и Ozon. Стотици хиляди отделни продавачи загубиха стоките си, което предизвика шокова вълна в икономиката.
Всичко това се отрази негативно на обществените нагласи. Проучванията отчетоха спад в рейтинга на одобрение на Путин, въпреки че той остана висок. Според независимия център „Левада“ през август той е бил 76% спрямо 87% през септември 2025 г.
Свързана новина
Дори някои високопоставени представители на руския елит открито изразиха недоволство.
Андрей Клепач, главен икономист на държавната банка VEB.RF, предупреди за възможни вътрешни сътресения в Русия.
„Няма да спечелим конкуренцията в тази война на изтощение“, каза той на семинар. „Разходите ни нарастват. Почти съм сигурен, че ще се сблъскаме със социална криза.“
Клепач беше уволнен ден след публикуването на коментарите му.
Путин не отстъпва от целите си във войната
Путин призна, че ударите по петролните рафинерии и логистичните центрове са нанесли значителни щети, но настоя, че икономиката може да ги понесе. По думите му, като атакува подобна инфраструктура, Украйна е „отворила кутията на Пандора“, предизвиквайки мащабни ответни действия.
Русия засили атаките срещу Киев и други градове с ракети и нови реактивни дронове, възползвайки се от недостига на ракети за противовъздушната отбрана на Украйна. Москва също така значително увеличи обстрела на Одеса и други черноморски пристанища, нарушавайки украинския износ на зърно и други селскостопански продукти - важен източник на приходи.
С разпространяването на проблемите, причинени от украинските атаки, в Русия се засилиха опасенията, че Кремъл обмисля мащабна мобилизация.
Частичната мобилизация на 300 000 резервисти през 2022 г. накара стотици хиляди руснаци да напуснат страната, подкопавайки вътрешната стабилност. Оттогава Кремъл разчита на доброволци за военните действия, като предлага сравнително високи заплати и други придобивки. Военни експерти обаче предупредиха, че потокът от доброволци е намалял, докато огромните загуби продължават.
Украинският президент Володимир Зеленски многократно твърди, че Кремъл обмисля мобилизация след изборите, което Путин отхвърля като „безсмислици“.
На среща в Кремъл на 5 септември с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, както и в последвал телефонен разговор с президента Доналд Тръмп, Путин заяви, че Русия има надмощие на бойното поле, което сигнализира, че ще продължи максималистичните си искания за постигане на мирно споразумение.
Антивоенните сили са заглушени
През юли Централната избирателна комисия допусна 11 партии до участие в парламентарните избори, сред които „Яблоко“ - единствената регистрирана политическа партия, която открито критикува войната.
Седмици по-късно обаче Върховният съд на страната отстрани „Яблоко“ от изборите. Той е действал по жалба на националистическата партия „Родина“, която определи антивоенната позиция на либералната „Яблоко“ като сходна с действия, целящи нарушаване на териториалната цялост на Русия.
Наблюдатели на Кремъл определиха този ход като възможен знак за вътрешни борби между представители на властта, които искат да запазят привидна конкуренция, за да увеличат избирателната активност, и тези, които се опасяват, че присъствието на „Яблоко“ може да доведе до открита критика на войната и политическа нестабилност.
„Рисковете кампанията да се превърне в борба „за“ и „против“ мира - тоест в спор за войната - бяха доста високи и очевидно това не беше част от плана“, заяви Татяна Становая от Центъра „Карнеги Русия Евразия“.
Максим Круглов, заместник-председател на „Яблоко“ и бивш член на московския градски съвет, беше осъден през юни за разпространяване на невярна информация за руската армия и получи седемгодишна присъда.
Миналия месец съд в Псковска област призна члена на „Яблоко“ Лев Шлосберг за виновен за публични изказвания срещу войната и го осъди на повече от 11 години затвор.
Свързана новина
След отстраняването на „Яблоко“ от изборите властите методично не допуснаха отделни членове на партията да се кандидатират в повечето едномандатни райони за Думата и регионалните законодателни органи.
Либералният политик и критик на войната Борис Надеждин, който се опита да се изправи срещу Путин на президентските избори през 2024 г., напусна Русия миналия месец, опасявайки се от арест, след като беше обявен за „чуждестранен агент“, му беше забранено да се кандидатира за изборни длъжности и беше глобен за демонстриране на „екстремистки символи“.
Основната партия на Кремъл се очаква да запази господството си
„Единна Русия“, която контролира над две трети от 450-те места в парламента, се очаква да запази господството си в долната камара въпреки обществената умора от войната и влошаващата се икономика. Някои руски медии съобщават, че Кремъл леко е намалил целта си за „Единна Русия“, но очаква партията да запази пълен контрол над парламента.
„Може да бъде позволено на „Единна Русия“ да отстъпи малко... за да бъдат действителните ѝ обявени резултати малко по-близки до вероятните ѝ реални резултати“, заяви анализаторът Марк Галеоти, ръководител на консултантската компания Mayak Intelligence. Той добави, че Кремъл ще гарантира, че партията „все още ще бъде абсолютно доминираща в Думата“.
Една от целите на изборите е да покажат, че те са „легитимиращи ритуали, създаващи впечатлението, че зад Кремъл стои масов консенсус“, каза той.
Свързана новина
Очаква се останалите партии от „системната опозиция“ - Комунистическата партия, Либерално-демократическата партия и „Справедлива Русия“, които следват курса на Путин и категорично подкрепят войната, да запазят присъствието си в Думата.
Докато украинските атаки предизвикаха широко разпространено безпокойство, те също така могат да породят искане за по-твърд отговор срещу Киев, „стига хората да не трябва да участват в него“, заяви Галеоти в подкаст.
Крис Уийфър, главен изпълнителен директор на Macro-Advisory Ltd., заяви, че макар украинските атаки да са се отразили на обществения морал, няма непосредствена заплаха за политическото господство на Кремъл.
„Така или иначе има „сплотяване около знамето“ от началото на конфликта, а социологическите проучвания постоянно показват много високо ниво на подкрепа“, каза той.
Въпреки че резултатите са предрешени, „общественият разказ и особено избирателната активност“ са това, което е важно за Кремъл, за да може да твърди, че има широка обществена подкрепа за действията му, добави Уийфър.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
