Студията за игрална филми „Бояна“ намира своето място преди 60 години. Във филмовият център се раждат едни от най-големите ни кинокласики. 25 филма на година, салони дори в селските читалища, билети на ниски цени. Така звучи българското кино на социализма - носталгично, но факт.

По модела на американските гиганти, „Бояна“ работи в затворен цикъл. Студиото снима филма и го излъчва в собствена мрежа от салони. Парите идват от кино и отиват за кино - понякога с подкрепа от държавата. Има достатъчно зрители, които търсят разнообразни филми. Появява се конкуренция за сценарии и режисьорски идеи. В тези условия се създават и класиките, любими на поколения българи.

Мария Статулова е актриса с богата кино кариера. Играе в над 40 заглавия, а дебютната ѝ роля е във филма „Авантаж“ от далечната 1977 г. „За първи път ме поканиха на проби в Киноцентъра. Вървях по коридорите и търсих стаята, в която ме чакаше Георги Дюлгеров, този прекрасен режисьор – бургазлия, държа да кажа. Отивам, вървя по коридора и зад гърба си чувам: „Тая коя е?“. Аз казвам: „Тая е от Бургас“, разказва Статулова.

„Киноцентърът беше едно огромно нещо, една огромна къща, в която кипеше от живот. Имаше грамадни халета, студия. Имаше много хора. Щастливи хора. Щастливи, че работят. Отдадени на киното. И винаги, когато свършваше периода на снимане на филма, имаше сълзи. Защото се разделяхме и не знаехме кога пак ще се видим“, казва още Статулова.

Спомня си за Руси Чанев с думите „фантастичен артист“. Толкова я било страх от него, че през 5 минути ходила да си плиска лицето. Най-зловещи за нея били сцените в леглото. Притеснявала се, как да си легне с непознат човек. В „Дами канят“ Стефан Данаилов правел смешки и тя застанала като „кютук“, без да може да каже и дума. Въпреки това снимките с негово участие били весели – едни от най-щастливите времена.

„Хората се идентифицираха с нашите герои. Така е изиграно, така е направено, че хората виждат частица от себе си. А колко е важно това - да намериш едно зрънце, ако ще лещено да е, в което да се оприличиш с другия“, казва още актрисата.

За да се пренесем в света на филма, освен от докосваща игра имаме нужда и от докосващ външен вид.  „Костюмът в киното е тази магия, която кара актьора да влезе в образ. Да мине през вековете и да влезе в периода, в който е героят му“, обяснява и Джанина Байкушева, гл. дизайнер на костюмите в „Бояна“. Тя напуска света на медицината преди 40 години, за да стане част от киното. 

„Аз съм била и гардеробиер, чистила съм обувки, подреждала съм дрехи. Малко по малко съм вървяла по стълбицата в йерархията, за да мога да стигна до нивото, на което съм в момента“, казва още Джанина Байкушева специално за bTV.

Прабългарски шлемове, средновековни одежди, облекла от 20-и век. Малка част от това богатство може да се види в гардероба на студиото. Трудно може да се каже - тази ризница е от „Хан Аспарух“ или тази носия е от „Мера според Мера“, но всеки костюм пази нещо уникално.

Не всичко в историята на Киноцентъра обаче е така пъстро, както в гардероба. От сянката на миналото се подават и филми, които иронизират проблемите в обществото или дори критикуват властта.

Вижте какво още разказват кинокритикът Деян Статулов и изпълнителеният директор на „Ню Бояна филмс“ Ярив Лърнър във видеото.    

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement