Студията за игрална филми „Бояна“ намира своето място преди 60 години. Във филмовият център се раждат едни от най-големите ни кинокласики. 25 филма на година, салони дори в селските читалища, билети на ниски цени. Така звучи българското кино на социализма - носталгично, но факт.

По модела на американските гиганти, „Бояна“ работи в затворен цикъл. Студиото снима филма и го излъчва в собствена мрежа от салони. Парите идват от кино и отиват за кино - понякога с подкрепа от държавата. Има достатъчно зрители, които търсят разнообразни филми. Появява се конкуренция за сценарии и режисьорски идеи. В тези условия се създават и класиките, любими на поколения българи.

Историите на актрисата Мария Статулова

Мария Статулова е актриса с богата кино кариера. Играе в над 40 заглавия, а дебютната ѝ роля е във филма „Авантаж“ от далечната 1977 г. „За първи път ме поканиха на проби в Киноцентъра. Вървях по коридорите и търсих стаята, в която ме чакаше Георги Дюлгеров, този прекрасен режисьор – бургазлия, държа да кажа. Отивам, вървя по коридора и зад гърба си чувам: „Тая коя е?“. Аз казвам: „Тая е от Бургас“, разказва Статулова.

„Киноцентърът беше едно огромно нещо, една огромна къща, в която кипеше от живот. Имаше грамадни халета, студия. Имаше много хора. Щастливи хора. Щастливи, че работят. Отдадени на киното. И винаги, когато свършваше периода на снимане на филма, имаше сълзи. Защото се разделяхме и не знаехме кога пак ще се видим“, казва още Статулова.

„Козият рог“ на 50: Шедьовърът на българското кино половин век по-късно

Спомня си за Руси Чанев с думите „фантастичен артист“. Толкова я било страх от него, че през 5 минути ходила да си плиска лицето. Най-зловещи за нея били сцените в леглото. Притеснявала се, как да си легне с непознат човек. В „Дами канят“ Стефан Данаилов правел смешки и тя застанала като „кютук“, без да може да каже и дума. Въпреки това снимките с негово участие били весели – едни от най-щастливите времена.

„Хората се идентифицираха с нашите герои. Така е изиграно, така е направено, че хората виждат частица от себе си. А колко е важно това - да намериш едно зрънце, ако ще лещено да е, в което да се оприличиш с другия“, казва още актрисата.

В Древен Рим по Коледа, но без да напускаме полите на Витоша

За да се пренесем в света на филма, освен от докосваща игра имаме нужда и от докосващ външен вид.  „Костюмът в киното е тази магия, която кара актьора да влезе в образ. Да мине през вековете и да влезе в периода, в който е героят му“, обяснява и Джанина Байкушева, гл. дизайнер на костюмите в „Бояна“. Тя напуска света на медицината преди 40 години, за да стане част от киното. 

„Аз съм била и гардеробиер, чистила съм обувки, подреждала съм дрехи. Малко по малко съм вървяла по стълбицата в йерархията, за да мога да стигна до нивото, на което съм в момента“, казва още Джанина Байкушева специално за bTV.

Режисьорът Виктор Божинов: Твърде поляризирани сме, трябва да уважаваме другото мнение

Прабългарски шлемове, средновековни одежди, облекла от 20-и век. Малка част от това богатство може да се види в гардероба на студиото. Трудно може да се каже - тази ризница е от „Хан Аспарух“ или тази носия е от „Мера според Мера“, но всеки костюм пази нещо уникално.

Не всичко в историята на Киноцентъра обаче е така пъстро, както в гардероба. От сянката на миналото се подават и филми, които иронизират проблемите в обществото или дори критикуват властта.

Вижте какво още разказват кинокритикът Деян Статулов и изпълнителеният директор на „Ню Бояна филмс“ Ярив Лърнър във видеото.