Създадени от човека, но вече способни да извършват дейности и да вземат решения на базата на алгоритмите, с които са обучени - това са хуманоидните роботи. На 18-ти юни на българския пазар ще се представи роботът IRON с външен вид, подобен на човешкия от китайската компания XPENG.
И българската следа в сферата е вече факт. Роботът Робърт е създаден в Женева с участието на специалиста по роботика Методи Димитров. Той е първият български хуманоиден робот и набира популярност в социалните мрежи със своите анкети, в които случайни минувачи вземат участие.
В края месец май в Китай президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че ще се създават хуманоидни роботи в страната му. Очаква се обучението да бъде в три фази, а прогнозираните резултати са те да могат да вършат част от домакинските дейности.
След развитието на изкуствения интелект те са естествено продължение на науката. Роботът София вече е звезда, завършена през 2016 година в Хонконг. Тя вече може да води разговори свободно на 22 езика и е призната за пълноправен гражданин в Саудитска Арабия, което я прави първия робот с гражданство.
Днес думата робот звучи съвсем естествено, но преди е асоциирана с научната фантастика. Биохимикът и писател на фентъзи романи Айзък Азимов разработва три закона на роботиката за разказа си „Хоро“.
Той е написан през 1942 година, а правилата са следните:
- Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество.
- Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.
- Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.
Въпреки че са част от литературната творба, законите могат да поставят основата на етичните стандарти за роботите. Програмирането им невинаги дава очакваните резултати. Миналата година, например, първият руски хуманоиден робот Aidol падна на събитие в Москва по време на дебютното си представяне. Макар и техническа неизправност това е доказателство, че има риск машината да не функционира така, както е „обучена“. Друг случай, преди няколко дни в социалните мрежи циркулираше видео на NBC News, в което хуманоиден робот Unitree G1 в детски парк в Китай удря дете в корема, докато машината танцува.
Изкуственият интелект постига успехи, но инцидентите поставят под въпрос сигурността на човешкия живот, ако роботите бъдат част от ежедневието на обществото и етичната страна бъде пренебрегната. Все още има нужда системите за обучение да бъдат развити до степен, в която машините да действат безпроблемно. А какво следва, може само да предполагаме.
