Вече 6 години певицата Люси Дяковска се е посветила на каузата да възроди и облагороди голяма част от плевенския парк „Кайлъка“. Наскоро тя спечели награда „Зелена личност на годината“ заради усилията и енергията, които влага в опазването на природата.
„За мен лично всичко започна, след като се наложи да се разделим с моята майка. Аз я гледах тук, в района. След това, по време на COVID карантината, останах тук, в парка, сама. Само моята баба ме придружаваше“, разказва Люси.
„Постоянно се разхождахме, качвахме се горе по туристическата пътека. Аз се опитвах да просеча пътеката с едно мачете. Мисля, че до ден днешен основната мотивация за мен беше да спася поне едно нещо, тъй като не успях да спася майка ми“, казва тя.
По думите ѝ усещането за неуспех я е подтикнало да направи всичко възможно да бъде успешна в спасяването на парка.
„До ден днешен мисля, че подсъзнателно мотивът за мен е много по-комплексен, отколкото: „Тук съм сега, в парка, давай да мина с косачката и да минем с един багер да видим какво ще стане“, споделя певицата.
11 000 декара площ, храсти, обрасла растителност, затрупани алеи и боклуци — така изглежда голяма част от парк „Кайлъка“ в Плевен през 2020 г. До момента, в който Люси, заедно с Десислава Иванова, създават фондацията „Аз съм Кайлъка“ и вземат нещата в свои ръце.
„Всичко беше изцяло затлачено с храсти. Когато човек е запознат как горе-долу природата се развива в рамките на година, две, три, пет, може да си представи какво се беше случило тук за 30 години. Мисля, че това е периодът, в който в тази част не са полагани абсолютно никакви грижи“, казва Люси.
Тя посочва, че мотивацията ѝ да продължава идва от видимата промяна.
„С годините да наблюдаваш как всичко се променя чрез твоята работа, как дърветата се изправят, как си връщат достойнството, е моята абсолютна и категорична мотивация да продължавам да го правя това нещо“, казва тя.
„Финансирането е най-лесното нещо. Всеки може да финансира каквото и да е, стига да има желание. Тук обаче работата е свързана с много повече от финансиране. Тя е свързана с една много специална емоция и връзка с това място“, допълва певицата.
По думите ѝ всеки ден в парка носи усещане за промяна.
„Аз сега сигурно звуча като някаква луда, която медитира между дървета. Не съм такава. Но всеки ден, когато изляза, мога да видя промяна. Не защото е окосено — мога да видя промяна в живота. Вярвам, че това ще остане и мотивацията занапред“, казва Люси.
Тя вярва, че с промяната на средата ще се променят и хората.
„Досега тук всичко е било един разпасан двор — всеки е правил каквото си поиска. И сега, в един момент, всичко е почистено и е много трудно да накараш някои хора да не си хвърлят тревата, орязаните храсти, изсъхналите клони отново пред вратата, в парковата територия, като са правили това през цялото време“, казва тя.
„Това е най-трудното за мен, защото ме боли — не защото аз трябва да чистя след тях, а защото те не се сещат, че в някакъв момент имаш елементарни задължения. И друго нещо трудно е, когато видя следпикникови боклуци, оставени около кошовете“, допълва Дяковска.
Според нея в България има силно неуважение към природата.
„Ние обаче в България, за съжаление, сме до болка запознати с неуважението на една много голяма част от нашето общество към природата. И не само на обществото в градска среда, а и като цяло на обществото. Започваме от унищожението на дерета, на реки — как с едно щракване на пръсти, заради собствени облаги, много голям процент от хора биха били готови да унищожат всичко, което е около тях“, коментира Дяковска.
Десислава Иванова, съосновател на фондация „Аз съм Кайлъка“, също се надява добрият пример да зарази все повече хора и да ги подтикне да се грижат за заобикалящата ги среда.
„Имаме само и единствено идеята това да съществува и все повече хора, съмишленици, да се самоорганизират да правят това, без да има нужда да питат нас. Защото не само в парка, в целия град, във всеки един град, навсякъде има нужда от това“, казва Иванова.
„Призоваваме всички хора — нека да бъдем толерантни към средата, природата, средата, в която живеят. Всеки да се погрижи за неговата си градинка, за неговото кошче, да окоси полянката, след като не го получава от община, държава или няма значение от коя институция — да се съберат, да го направят, да възпитат децата си, да дадат личния пример“, допълва тя.
С времето посетителите в парка се увеличават. Расте и тяхната благодарност и позитивно отношение към това, което се случва.
„Прегръщат ме, благодарят ми, разказват истории за това кога какво са правили тук. Спомнят си истории — като малки къде са ходили, къде са се катерили“, разказва Люси.
„Вчера видях баща с детенце как играят федербал тук и направо ми потекоха сълзи, защото това е най-хубавото нещо. Майката седеше тук и си четеше книга. И аз винаги се връщам 6 години назад как нещо такова, и не само 6, дори и 4 години, защото тези поляни са такива поляни от 2 години“, споделя тя.
За да придобие паркът отново предишния си блясък, се включват много доброволци. Някои — съвсем неочаквано.
„Всичко се случи благодарение на старши комисар Стефанов — директор на затвора в Плевен, който ми се обади един ден и каза: „Дяковска ли е на телефона?“. И аз казах: „Боже мой, какво направих?“. И той каза: „Аз съм директор на затвора, може ли да се видим?“, разказва Люси.
По думите ѝ той ѝ казал: „Дяковска, с вас ще свършим големи работи в „Кайлъка“!“.
„В рамките на 6 месеца всяка сутрин ги докарваха. Оттам тръгваха и започваха по декар, декар и половина на ден да чистят“, казва тя.
Облагородената част на парка отново се превръща в сцена за талантите на Плевен.
„Винаги в Кайлъка са се провеждали някакви неща. Моят дядо беше главен художествен ръководител на Северняшкия ансамбъл, днес той носи неговото име — Иван Вълев. В края на 80-те години той засне един невероятен филм с произведенията, бяха като видеоклипове. И голяма част от тези видеоклипове бяха снимани в парка, на поляните“, разказва Люси Дяковска.
„Най-вероятно дори и на тази поляна, и на язовира. И аз присъствах на всички тези неща. След всички тези години си спомням как толкова много неща тогава се случваха тук, в парка. И паркът бива показан навсякъде, защото това нещо е създавано с години, с изключително много дарителски средства“, казва тя.
По думите ѝ все по-често има мероприятия на Мечата поляна. Едно от тях е „Кайлъшката шевица“, която за втора или трета година ще се проведе на 20 юни.
„Фолклорен клуб „Веселяци“ организира цялото това нещо, то е изцяло безвъзмездно. Аз и мои съмишленици от града им помагаме, за да може да се финансира това. Хора да дойдат с носии, месят се питки, Милица Гладнишка ще води, ще има песни, танци“, казва Люси.
В резултат на усилията за облагородяване на парка се възстановява и тролейбусната линия, която е минавала в близост.
„Деси е един от виновниците, който още преди 3 години започна много яко да копае и да води разговори с шефа на „Тролейбусен транспорт“ г-н Несторов. И ето — миналата година се пусна транспортът тук и отново тръгна“, казва Люси Дяковска.
Усилията и грижата към природата, които влагат Люси и Деси, им носят и специално признание — наградата „Зелена личност на годината“.
„Това е най-красивата и дълбоко емоционална награда, защото тя не е обвързана с брой продадени албуми, с класации, които са били достигнати. Тя не е обвързана с нещо, което благодарение на покупки, на продажби се е случило, а това е награда, генерирана от това тук“, казва Люси.
„Ние работим на базата „скромността краси човека“ и се считаме за много красиви. Вероятно не трябва да сме чак толкова скромни. Не мисля, че човек е нужно да бъде шумен. Тази тишина и тези звуци, които днес ние чуваме, са най-големият подарък. Цялото това биоразнообразие, което се завърна тук, е най-големият подарък“, споделя тя.
Преди няколко седмици пред немско издание певицата коментира възможността да се кандидатира за кмет на Плевен.
„Бях попитана след 50 имам ли мечти и аз казах: „Имам много мечти“. Много хора в Плевен ми споделят, че веднага биха се отправили към урните да дадат глас за мен, ако се кандидатирам за кмет — базирано на лоялността ми към нещата, които правя, моралът, който имам. За мен най-важното е аз да правя нещата в парка, а всичко останало трябва да го видим“, казва Люси.
По думите ѝ случайно или не, тази новина я лишава от това да стане почетен гражданин на Плевен.
„Преди моя рожден ден, преди тази новина за евентуалното отиване на кметски избори, бях попитана от председателя на Общинския съвет на Плевен дали бих приела почетното гражданство. Ами, след тази новина — ни вопъл, ни дума, ни стон“, казва тя.
„Това по отношение на начина, по който генерално политиката в България се случва. Всички биват ръководени от брутален страх. Разбирате ли — страх. Не може да се правят неща със страх. Това е най-големият враг на един човек, ако правиш неща със страх. Така че аз се радвам, че ние тук сме много смели“, коментира Люси.
Не само растенията в парка имат нужда от грижа. Оказва се, че Кайлъка се превръща в убежище и за изоставени животни, а Люси се заема и с мисията да им намери постоянен дом.
„Това са Муки и Берта — две кайлъшки бездомни души. В началото на май ги прибрах. Той беше ритан, щеше да бъде блъснат, реших да ги прибера. Кастрирани, чипирани, с паспорти и ще си търсят дом. Супер лесни са за гледане, много са добри, изключително социални. Ако има възможност и двамата да намерят един и същ дом и да останат заедно, би било фантастично“, казва Люси Дяковска.
След 25 години на най-големите сцени в Европа, Люси избира да се прибере в родния Плевен. От любов към природата и към каузата, която я мотивира да работи вече 6 години рамо до рамо с всички, които я подкрепят в това начинание.
