В сряда, на 238 ден от военния конфликт в Украйна, руският президент Владимир Путин изненада света отново като обяви военно положение в новоанексираните от Украйна територии.
С всеки подобен ход, въпросите около случващото се зад кулисите на Кремъл се увеличават, а отговорите изглеждат все по-непредвидими.
На прага на една несигурна зима следва ексклузивен анализ с икономиста и бивш съветник на Путин, Константин Сонин.
Той е руски икономист и професор в Чикагския университет. Завършва докторантура в Московски държавен университет, където от 2009 г. е професор по икономика и ректор на висшия икономически институт към него. Публикува във водещи академични списания, колумнист за Ведомости и The Moscow Times.
Почетен член на научния съвет към Министерство на образованието на Руската Федерация. За приноса си в развитието на руската икономика е награждаван с почетен медал лично от президента Владимир Путин, а 8 години поред е в челните позиции в класацията за най-добри икономисти на руската научна академия. До март 2022г. продължава да преподава в Москва, но поради острата си реакция срещу инвазията в Украйна е принуден да подаде оставка и се мести за постоянно със семейството си в САЩ.
Господин Сонин, като един от видните икономисти на Русия, предупреждавате за инвазията в Украйна много преди тя да се случи
Защо Путин реши да започне войната, кои бяха видимите знаци?
За мен нито за миг Путин не блъфираше за предупрежденията му за войната с Украйна, това е един дълъг път от негова страна, обмисляна и планирана цел. Голямата грешка дойде от другаде, според мен държавната руска администрация, самият парламент като основни институции бяха в състояние да предотвратят един лидер да вземе самостоятелно решение за военни действия, но не го направиха. Видимо беше това институционално объркване. Когато Путин дойде на власт, Русия от една страна имаше мнозинство на опозицията в парламента, а от друга стоеше самата президентска администрация. Според мен това беше много по-активна управленска структура. Това, което Путин направи, е да забрани свободното избиране на горната камара в парламента. В допълнение голяма част от хората, които финансираха опозиционните партии, бяха изпратени в затвора или екстрадирани. С много мои колеги - политически учени и икономисти -започнахме да предупреждаваме за очакваните последици от така създадените държавни структури. Последва разрушаване не само върху политически наострените медии, но и върху т. нар. бизнес медии. Именно бизнес медиите са тези, които се занимават с корупция, бизнес тенденции, информират за икономическия растеж и развитие. Беше трудно да обясня до какво може да доведе всичко това и останах неразбран. Но всичко, за което предупреждавах стана реалност.
Ако се върнем назад в историята, как този тип диктаторско управление повлиява на икономическото състояние на дадена държава?
Има и такъв тип диктаторски управления, които повлияват добре на икономиката, например в Сингапур, или Южна Корея, но има и примери на големи провали. Ако погледнете големите кризи на 20. век, когато хората умират от глад, това не се случва в демократични парламентарни структури. Особено в патерналистическите диктатури. Често се наблюдава наклонност към самоунищожение чрез военни действия. Пример за това е Аржентина в средата на 70-те, когато нападат Фолклендските острови, видимо нападение срещу Великобритания. Решението на Путин да започне война срещу съседна държава е същото, както когато Саддам Хюсеин решава да нападне Кувейт, или Хитлер да окупира Чехословакия през Полша. Никой никога не се е съмнявал какъв ще е изходът. Разбира се има много хора около Путин, дори мисля, че мнозинството от хора около Путин, в частност министрите от кабинета му - са против войната. Те предпочитат Путин да го няма. Войната да свърши, войските да се оттеглят, да започне постепенно договаряне, но проблемът е, че те не са обединени в действията си. Не се определят като обект на политически решения. Чувстват се малки и незначими.
А чувстват ли се значими руските милиардери в държавата си?
Милиардерите в съвременна Русия се делят на такива преди и след началото на войната. Някои от тях са приятели на Путин, например от ФСС (Федералната служба за сигурност). В същността си те не са бизнесмени, нямат опит в тази сфера. От друга страна са милиардерите със собствен бизнес. Създават частни предприятия, развиват технологичен бизнес и инвестират в западни държави. Вторият тип бизнесмени не се противопоставят постоянно на Путин. Разбира се, че те биха предпочели друг лидер, който много повече се интересува от растежа на реалния бизнес, а не ориентиран към приятелските кръгове. За тях да бъдеш голям бизнесмен, никога не е значело да бъдеш голям гражданин на Русия. И мисля, че точно там те сбъркаха. Защото ако тези бизнесмени се интересуваха повече във финансирането на опозиционни партии, в края на краищата щяха да излязат като победители от така създалата се ситуация. Щяха да плащат много по-малко санкции на Путин, много по-малко такси, отколкото днес.
Тоест вече изобщо не можем да говорим за лоялността милиардер–държава?
О, разбира се. Много от тях ще си задържат стотиците милиони, дори милиарди, но много от тях изгубиха стотици милиони заради войната. Когато сигурността на бизнесът им, сигурността на децата им са в опасност, единственото, което ги интересува, е да запазят останалите милиони. Държавата за тях повече от всякога е мащеха.
Енергийната криза и „Северен поток“. Каква зима очаква Европа?
Като резултат от Руската инвазия и войната, зимата ще бъде по-студена, но под по-студена нямам предвид, че хората масово ще мръзнат. Хората ще плащат една идея по-високи сметки, ще живеят на по-ниски температури. Но съм напълно сигурен, че нито един германец, или пък българин или чех, ще замръзне в апартамента си, или ще се разболее от тази енергийна криза вследствие на войната. Не трябва да забравяме, че решението за тези санкции е да запазим не само живота на хората в Украйна, а и светът такъв, какъвто го познаваме.
А каква зима очаква Русия?
В моето детство, по времето на Съветска Русия, често се казваше, че икономиката на държавата има четири основни проблема: лято, есен, пролет и зима. Всяка зима е предизвикателство за Русия. Сега няма да има определени икономически предизвикателства, но сега всяко руско семейство има проблемът, че много млади мъже са мобилизирани. Семействата губят основните си източници на доходи, а и икономиката, силната работна ръка, тези хора се изправят срещу голямата вероятност да умрат в Украйна и това е много по-важно от всичко останало.
