През последните 8 месеца начело на България застанаха две служебни правителства. Техническата власт организира два пъти предсрочните избори на депутати, а през останалото време управлява страната.
От началото на демократичните промени служебните правителства са девет. Двама от министър-председателите им са заемали поста два пъти. Ключовата фигура в института на служебното правителство е не министър-председателят, а президентът.
Когато парламентът е разпуснат, държавният глава може да сменя министрите и да прави структурни промени в кабинета, докато се ползва от абсолютен имунитет. Новоизбраният парламент би могъл да осъществи контрол само до задаването на въпроси. Но могат да стигнат до най-тежката форма на търсене на отговорност в парламентарната република – искането на вот на недоверие.
Според буквата и духа на Конституцията служебното правителство трябва да управлява около 2 месеца - да подготви изборите, които водят до конституирането на нов парламент, а той бързо да излъчи кабинет с подкрепата на мнозинство от партии.
„Разбирането е било, че ще има такива кризи да не може да се състави правителство, но ще бъдат много по-рядко случващи се. Служебното правителство трябва да снижи напрежението преди избори, за да могат политическите партии да се концентрират върху предизборната кампания, а не да мислят как служебно, или ако мога така да се изразя, извън правилата на играта да добавят за себе си гласове подкрепа“, коментира конституционалистът доц. Наталия Киселова.
Юристи са на мнение, че много често се забравя, че служебните министрите имат същите правомощия като колегите си, избрани от Народното събрание.
А в Европа има и друг термин за института на служебното правителство - грижовно правителство, каквито има в Белгия и Гърция.
На практика служебният кабинет не може да вземе само онези решения, които според Конституцията трябва да бъдат ратифицирани от парламента. Т.е. не може да ни вкара във война или да промени участието ни в политически, икономически и военни съюзи, каквито са НАТО и Европейският съюз.