Парламентарни избори в България се провеждат от 143 години, а използваните през 1879 година бюлетини са били бял лист хартия, на който избирателят e изписвал името на кандидат-депутата.
“Ако се вгледаме по-сериозно в тези бюлетини можем да видим, че за запазване на тайната на вота, те са били прегънати четири пъти, съответно преди да бъдат пуснати в изборната кутия”, коментира пред bTV Христин Лалев, старши експерт от дирекция „Централен държавен архив”.
Изборното законодателство задължава името на кандидата да се изписва на български, като поради това е било възможно обявяването за невалидни на бюлетините с арабски или гръцки букви.
След преброяването бюлетините са били изгаряни, което е правило проверката на резултатите или законовото им оспорване трудно. За век и половина оцеляват единични бройки.
1911 година е белязана с промяна в изборната система – за първи път се гласува пропорционално за партийни листи при вот за Народно събрание. С цел да улеснят избирателите си партиите въвеждат цветните бюлетини.
Партиите сами са отговаряли за отпечатването на бюлетините и разполагането им в изборните секции. Това е причината различните бюлетини да са с различна големина.
Цветовете затрудняват запазването на тайната на вота, което налага и нововъведение – използването на изборен плик.
"Избирателят отива в избирателната секция, името му се проверява в изборния списък, представя карта, удостоверяваща избирателните му права, след което му се дава възможност да гласува", обясни експертът от Държавния архив.
През 1946 година се провежда вторият референдум у нас – този за премахването на монархията. Тогава само едната бюлетина има цветни елементи.
"Това е психологически търсен ефект от страна на дизайнерите на бюлетините. Тогава пропагандата е била за промяна на държавното устройство", добави той.
След премахването на многопартийната система не се налага и използването на цветове за бюлетините. Тогава се гласува само с бюлетина, отпечатана на бяла хартия.
Изборите за Велико народно събрание през 1990 година връщат цветните бюлетини, които продължават да се използват включително до парламентарните избори през 2001 годна. Освен изборната надпревара, такава възниква и за цветовете.
"Партиите са толкова много, че свършват цветовете и започват да се появяват бели бюлетини с ивици по тях", коментира Лалев.
Очаквано отпечатването на бюлетини върху цветна хартия оскъпява изборите, което води до въвеждането на интегралната бюлетина, която съдържа върху един лист всички партии, през 2005 година. По късно към нея са добавени и преференциите.
-
Парламентарни избори 2024 - Парламент 51. Всеки глас решава 3 мин.Политическата развръзка за 48-ия парламент: Часове до началото на изборния ден -
България 3 мин.За 140 години: Прилики и разлики между изборите през 1882 г. и сега -
България 1 мин.Бъди репортер в изборния ден – изпращай ни сигнали в „Аз, репортерът“ -
Тази събота и неделя 1 мин.Българите в Турция ще гласуват в 166 секции
-
Парламентарни избори 2024 - Парламент 51. Всеки глас решава 3 мин.Политическата развръзка за 48-ия парламент: Часове до началото на изборния ден -
България 3 мин.За 140 години: Прилики и разлики между изборите през 1882 г. и сега -
България 1 мин.Бъди репортер в изборния ден – изпращай ни сигнали в „Аз, репортерът“ -
Тази събота и неделя 1 мин.Българите в Турция ще гласуват в 166 секции
