В малко ателие в Пловдив Иван Тонев продължава да шие истинска народна носия така, както са го правили майсторите преди повече от век – на ръка.
Някога по дрехата можело да познаеш не само откъде идва човекът, но и кой е. Днес истинската народна носия все по-често отстъпва място на сценичния костюм.
Бивш криминален полицай, хайдутин по душа и терзия по призвание. А всички го знаят просто като Гърбача – име, което идва преди занаята.
Свързана новина
„Гърбача има двояко значение. Един път така наричат вид увивни билки, втори път така са казвали на камшик. Бях навремето много пластичен в танците“, разказа той.
Зад прякора е Иван Тонев – пенсиониран криминален полицай, член на сдружение „Хайдути“. А през последните 15 години – терзия. Майстор на дрехата, която някога е била като втората кожа на българина.
Занаятът го намира, когато сам търсел кой да му ушие носия.
„Попаднах на носия, която не беше богата на орнаменти от гайтан, и реших да я дам на някой майстор да ми я направи по-красива. Ама се оказа, че няма такъв качествен майстор. И започнах сам да се интересувам – от дума на дума, от човек на човек. Показаха ми някои техники, докато не попаднах на последната майсторка“, разказа Иван.
Така един човек, който просто търсел кой да му ушие носия, започнал сам да ги прави – със старите кройки, с вълнените платове, без шевна машина. И с една битка, за която още тогава вероятно не е подозирал.
„Аз съм, както казвам, рицарят на печалния гайтан, защото водя някакви битки с вятърни мелници – този занаят да се възроди, да се утвърди“, казва той.
В ателието времето се движи по-бавно. При други занаяти резултатът се появява пред очите. При терзията понякога минават дни, преди отделните парчета да започнат да приличат на дреха.
И може би затова Иван казва, че носията винаги започва не от плата, а от човека.
„Трябва да има човек, който да оцени това, което ще направя, да иска да има такава носия. И аз тук искам да кажа, че не носията прави човека, а човекът прави носията. Тя може да е много хубава носия на човек, който няма самочувствие и не я носи с гордост и чест. Вижда се“, посочи Иван.
За него разликата между носия и костюм не е въпрос на повече украса. Точно обратното.
Свързана новина
„Това са одежди, които по-скоро крещят със своя блясък, с евтините пластмасови ширити и фактически губим стойността на автентичното. А то, автентичното, не крещи. То тежи. Това е разликата“, смята терзията.
Носията тежи с материята си, но и с онова, което носи в себе си. Преди векове дрехата е била знак. По нея можело да се прочете откъде идва човекът и към коя общност принадлежи.
„Няма в списъка на занаятите друг, който по такъв категоричен начин да утвърждава нашата национална идентичност, поради факта, че народната носия е била втората кожа на човека. По носията могат да те познаят. Могат да се наредят 5 човека – българин, турчин, албанец, грък, сърбин – и да кажеш кой откъде е“, каза Иван Тонев.
По снимки и описания Иван връща към живот носии – важна част от историята на България.
„Искаше на Бенковски носията да е пресъздадена ръчно и по записките на Захари Стоянов, по описанието. Действително направих костюма на Бенковски. Даже нашето сдружение участвахме като личната охрана във филма, което много дава повод за гордост. Пък и все пак е оценка за това, което правя“, разказа той.
Но за Иван истинската победа няма да бъде носията, която ще остане зад музейно стъкло. А човекът, който един ден ще седне на неговото място.
„Има надежда, тъй като вече втори чирак завърши курс на обучение при мен и се надявам за в бъдеще да поеме по този път и да съхрани занаята, защото това е фактически моята идея“, каза Иван Тонев.
Преди време на терзийството казвали – хиляда бода за пара и петстотин бадева. Днес Иван вече не ги брои. Просто продължава – бод след бод, за да не се окаже един ден, че конецът е свършил.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
