Сърбите слагат 9 гозби на Коледната трапеза, имат бъдник и посвещават последните 3 недели преди Рождество на детето, майката и бащата.
5 на брой са най-важните градове за Сърбия от икономическа, административна и културна гледна точка. Сред тях са Белград, Ниш и Нови Сад.Често това е и изборът на стотици нашенци за Коледните и новогодишните празници. 
Сърбия е изборът на близо 72 000 българи за коледните и новогодишните празници за декември и януари миналата година. През същия период посещенията на сръбските туристи у нас са били 57 000.
Град Ужице е също сред тези 5 града. Намира се в Златибор планина, превърнала се в един от най-атрактивните зимни центрове в Сърбия. Местните казват, че именно тук в Ужице най-добре бихме могли да усетим сръбските традиции за празниците по това време от годината.
"Ужице има много по-различна атмосфера от другите градове. Тук е винаги много добре украсено и винаги има много събития, свързани с коледните и новогодишните празници." - споделя Неманя Обрадович, местен екскурзовод
Той ни води в старата част на града, където все още е запазена средновековна крепост.
"За чужденците тази крепост е просто една туристическа атракция, но за гражданите на Ужице това е свидетелство за времето, когато градът ни е бил културно средище на нашата страна, най-вече под управлението на Никола Алтоманович. Никола Алтоманович е средновековен владел. По това време той управлявал земи, простиращи се от Рудник до Дубровник. Бил е млад човек, успял до своята 19-та година да направи много за страната ни." - добавя Неманя
От върха на крепостта се разкрива целият град, както и част от красивите бовори гори на Златибор планина. Мястото не е случайно - днес на почти еднакво разстояние от града се намират Белград, Ниш, Подгорица и Сараево.
В Ужице се намира и най-старата хидроцентрала в Европа, работеща по модела на Никола Тесла. Въпреки че е създадена в зората на XX век, работи и до днес.
След кратка разходка из културните забележителности в града се отправяме към семеен етно-ресторант, където специално за екипа е приготвена традиционна коледна трапеза. Там ни очаква Марко Ристовски, който организира туристическите разходки из града.
"За Бъдни вечер обикновено ние имаме 9 различни гозби. Една от тях включва винаги свинско месо. В миналото, когато сме били под османско владичество, турците са нахлували в домовете ни и са заграбвали цялата ни храна. Тъй като те са мюсюлмани и не ядат свинско месо, по празниците във всеки дом се готвело точно това. Това бил единственият начин да остане някаква храна за семейството." - разказва Марко
На трапезата има още много вкусно сирене, характерно специално за района на Ужице. То се сервира в комбинация с два различни вида прошуто - свинско и говеждо, както и с местен суджук.
"Прошутото няма нищо общо с Италия. Приготвя се в едно малко селце, много близо до тук, наречено Мачкат. Моят дядо също приготвяше такова прошуто. То има особен дъх, защото в района въздухът е по-специфичен", разказва още Марко
И на сръбската коледна трапеца може да видим чушки, обикновено приготвени в зехтин и чесън; туршия и два вида баници (едната е с гъби). На масата винаги има и питка.
"Коледният хляб се приготвя по най-обикновената рецепта – има само вода и брашно. Пече се рано сутрин. В него скриваме няколко неща. Една монета - за повече пари. Имаме и едно малко клонче от специалното коледно дърво. Слагаме и малко семенце жито – това е за просперитет. Едно бобче също така - това е за плодородие. След като се изпече питката, семейството се събира и я въртим. Вие правите същото, нали? Каквото ти се падне, това ще е късметът ти през новата година."
И тук са популярни сърмите, като те се приготвят по два начина. Сърмици, сърбите наричат малки сърмички, обвити в спанак или други подобни листа. А сърмата е голяма сърма, обвита в зелеви листа, пълнена най-често със свинско месо.
Марко ни разказва, че град Ужице е сред най-етнически чистите в Сърбия. Въпреки, че е разположен много близо го границата с Босна и Херцеговина, тук живеят само сърби, които изповядват православното християнство. Хората тук са силно вярващи. След вкусната традиционна вечеря се отправяме към село Каран, за да посетим така наречената Бяла църква. Тя е построена през 14 век и е много специална тук от местните хора.
Част от стенописите в църквата събират в себе си разказ за почти цялата историята на Сърбия и нейното създаване. По време на османското владичество, турците са нахлували в сръбските църкви и са избождали очите на изобразените светци, защото вярвали, че те ги гледат и ще ги накажат. От 4 месеци Бялата църква си има и млад свещеник.
Сърбите почитат Рождество Христово на 7-ми януари, а празничният дух вече е завладял целия град. Дори за порасналите това е особено време, в което много от тях си припомнят любими момента със семейството. В центъра на града срещаме много хора, които разказват за коледните традициите, които помнят от детството си.
"Майка ми поставяше в слама бонбони и шоколад. Ние имитирахме пиленца и събирахме сладките неща. Всяка Коледа беше така." - спомня си Милица Шупич
"Рано сутрин ходихме да отсечем бъдняк (бъдник). Носим го вкъщи. Наричаме го. Събираме се на масата. Децата да са около нас за празника, това е най-важното." - казва Михайло.
Остават само няколко дни до Сръбската Коледа. Повечето хора тук ни казаха, че вече са подготвили подаръжите за семействата си. На 6-ти януари те ще се съберат в църквата в центъра на града, около коледното дъбово дърво, а след коледната литургия в храма, всички ще си вземат причастие, за да посрещнат с чисти сърца и умове Рождество Христово.
