Тази седмица в поредицата „Фотографите“ ще полетим до 7500 метра височина, за да видим как се запечатват моменти от работата на Военновъздушните сили на България – среща с авиационния фотограф Огнян Стефанов.
Той е на 40 г., а от 13 г. се занимава с авиационната фотография, която е насочена само към снимане на летателни апарати – от балони до изтребители.
По думите му е крайно време да се повдигне завесата над работата на военните, защото освен всичко друго - авиацията е много красива.
Високо, високо, високо…
Огнян разказва, че от дете е мечтал да стане летец. Запалва се от дядо си, който 30 г. е бил пилот.
„Запечатала ми се е една случка, при която вече е бил в санитарното звено на „БГ Балкан“ и е имало случай във Варна с родилка, с много лоши атмосферни условия във Варна – направо вятърът е бил перпендикулярен на полосата, което е направило практически невъзможно кацането.
Всъщност, дядо ми е отишъл с малкия самолет и е кацнал напречно на пистата – срещу терминала. И е успял в крайностите на полосата да спре, взима родилката и се прибира. Това е уникален случай в българската авиация и мисля, че и в световната", сподели Огнян.
По стъпките...
За да сбъдне детската си мечта, Огнян кандидатства „Авиационни техники и технологии". Опитът е неуспешен и той решава да смени курса – започва да учи в НАТФИЗ.
„И така до един момент, в който ми попадна някакво авиационно списание в ръцете. Гледам там снимките и викам: „На мен какво ми пречи да направя тази снимка. Аз имам дълги обективи. Мога да застана на оградата, ще направя същата снимка. Всъщност, така ми хрумна и така започнах", посочи авиационният фотограф.
Съжалява само за едно нещо, че дядо му не е видял авиационните кадри, направени от него. „Дядо ми почина 2000 г., аз започнах 2006 г. по-сериозно. Много често съм се замислял как щеше да се кефи", сподели Огнян.
В редиците на ВВС
Огнян е един малкото фотографи, които са имали честта да запечатат работата на Военновъздушните сили на България.
„Когато съм във въздуха се чувствам пълен с емоция. Показвам на обществото не само техниката, но и целия наземен и летателен състав, който е свързан с тях. В момента голяма част от летателния състав са навършили пенсионна възраст, те могат да си тръгнат. Това, което ме впечатли, че тия хора остават", каза Огнян.
Признава, че е доста трудно да се снима в небето. Преди полет задължително минава инструктаж - особено внимание се обръща, когато предстои да летят с изтребител.
Планира се всичко, до най-малкия детайл.
„Преди това сме се разбрали точно откъде ще минат, как ще застанат, на каква височина, на каква отдалеченост от нас, точно как ще се завъртят... нали, какви маневри ще направят и т.н. Отвори ли се рампата - вече е по-опасно, или врата, няма значение какво се отваря. Там вече се иска обезопасяване, задължително", посочи Огнян.
Авиационният фотограф разказа, че когато целта е да се снима някой самолет точно отгоре, най-добрите кадри се получават транспортната авиация - „Спартан“ или АМ30.
Рамо до рамо с президента
Работил е и с президента Румен Радев, когато той беше част от ВВС. Споделя, че никога няма да забрави полета с него заради изпитаната емоция.
„Срещнахме се 2007 г. за първи път. Той мисля, че още беше полковник. Гледали сме много видеа, но върхът вече на цялата история беше, когато започна да се подготвя за авиошоуто 2014 г. на Летище София. Тогава първият му такъв полет беше на авиобаза „Граф Игнатиево“. Бях сложил камери вътре, които заснеха целия полет. Искам да ви кажа, че това, което видях, ми настръхна косъма, както се казва.
И виждах как дори машината казва: „Не, не, не, това е много критична маневра. Не, пусни го тоя самолет“. Той го държи с две ръце, защото машината иска да изправи самолета, той държи лоста с две ръце. Иска се много кураж за това ....дадох си сметка, че това е много сериозно летене", споделя Огнян
Над огъня...
Авиационният фотограф е участвал и в операции по гасене на горски пожари с хеликоптер. Споделя, че в такъв момент всичко става много бързо, а летенето е наистина екстрмно.
„Не мога да преценя височината. Нещата ми изглеждат много по-близко. Гледаш, че бамбито ще закачи почти върховете на дърветата и това е по-стряскащо. Истинско изпитание. Това са на малки височини. С 3 тона, с 2 тона под себе си вода", разказа Огнян и добави, че никога няма да забрави полетите за гасене на пожари над Рилския манастир.
„Единият ден бях на борда, другият ден бях на земята. Тогава човек осъзнава, че това не е шега работа. Другото, което е пак хеликоптерната авиация. Помните село Бисер, когато спасителят хвана бащата, хвана детето и ги изведе от колата. Това са страшни герои", заяви Огнян.
Окрилен...
Огнян е категоричен, че съчетанието между фотография и авиация са двете неща, които го описват като човек. „В момента, в който натискаш копчето, ти знаеш, че си направил снимката. Имаш я. Много е силно. Една от мечтите ми е да летя повече и то на сериозна машина", каза Огнян.
