Тази седмица в поредицата „Пътешествениците“ Цвети Петрунова ни среща със странстващия тандем на журналиста Румяна Николова и фотографа Николай Генов, които от половин век изследват древните световни цивилизации.
„Това е едно шалче, което тибетците наричат ката, което се подарява, както ние си подаряваме цветята. Подари ми го Далай Лама, когато му гостувахме. Другият предмет е тази свирка, която имам от Монголия. Това е бедрена кост на девойка, дала обет за целомъдрие. Тя наподобява коня, който за монголците е свещено животно, а същевременно в храмовите празници те свирят с нея“, каза Николай Генов.
„Тази малка кукличка, която е доста невзрачна на вид, ми е доста скъпа. Нарича се дарума и обикновено японците си вземат тези куклички в навечерието на новата година. Тогава те имат само едно око, ако желанието се сбъдне, се рисува и второто. Моята трябваше да изчака няколко години, докато се сбъдне желанието“, заяви журналистът Румяна Николова.
Монголия, Индия, Китай или Южна Америка. Те не обичат да бъдат наричани пътешественици въпреки стотиците хиляди километри около екватора. За фотографа Николай Генов и журналистката Румяна Николова via vita est или животът е път за изследване на големите световни цивилизации.
Как започна вашето общо пътуване?
Румяна: Точно на едно общо пътуване започна нашето общо пътуване. Не се познавахме дотогава, но на един кораб по Дунав на туристическо пътуване се запознахме и от тогава плаваме заедно.
Николай: Докато наши приятели обикалят много страни като бройка, ние към това не се стремим. Ние предпочитаме да изберем интересна страна и да я обиколим колкото може повече.
Румяна: Влизаме в дълбокото, иначе някак си като бързия влак да преминеш през една страна, добива се разбира се първоначално впечатление, но на нас ни е интересно да влезем по-навътре. Интересно ни е да поемем културата на дадена страна, а това трудно става за кратко време, дори и да се наложи да бъдем някъде за по-кратко. Ние много подробно се готвим предварително, за да може наистина това кратко време да го използваме пълноценно, да научим максимум за това кратко време.
Така близо половин век екзотичните страни са техния център на географско и културно опознаване. А точният изказ в събираната информация се оказва едно от най-големите предизвикателства.
„Не се стремим към откривателство. Ние се стремим да ги видим, да ги опознаем и да разкажем за тях по най-добрия начин, което не е малко. Както казваше покойният ни приятел и наш учител Ясен Антов, един човек, който много пътуваше и пишеше, той казваше обичам благословената кал по моите обувки“, казва Николай.
„Откакто е научил за Индия и за Китай, светът се чувства привлечен от загадъчния изток, от неговите религии от неговата философия, така сме се чувствали и ние. Аз мога да кажа, че мен те много ме промениха. Направиха ме по-добра. Надявам се да са ме направили по-добра“, споделя Румяна.
Тя обясни и че най-трудно им е било в Китай. А причината я намират в езика.
„Те като видят, че си бял човек, европеец - веднага решават, че не могат да се разберат с теб. Ние бяхме научили някакви фрази, но никаква работа не ни свършиха и така само с листчета с йероглифи и по този начин се разбирахме през цялото време“, обясни Румяна
„В Индия научихме сентенцията, че каквото и да кажеш за Индия, обратното също е вярно, понеже тя е толкова пъстра, толкова цветна страна, че противоположностите са се срещнали. Ния я наричахме тъмна Индия на времето. Тъмна Индия няма и в противовес трябва да се каже, че от тази тъмна Индия, Европа се е научила, че човек е по-добре да се къпе повече от веднъж в годината“, казва Николай.
Именно на Индия двамата посвещават и последната си голяма книга. Трудностите не спират, но дъщерите им също избират професии свързани с непрестанно пътуване. Надяват се да предадат страстта си и на внуците.
Вижте още във видеото.
