Седмицата, която мина под знака на любовта, в поредицата си „Насреща Петя Дикова“ Петя посреща една обичана поетеса, която през годините се наложи и като забележителен текстописец - Маргарита Петкова.
- В седмицата, която е посветена на любовта, искахме някой като вас да говори на нашите зрители за любов. Колкото и да е клиширано, все пак как изглежда за вас един ден, посветен на любовта?
- Всеки ден би трябвало да е посветен на любовта, когато я има и винаги изглежда различен. А сега аз разбирам накъде дърпате, но самият 14 февруари, където се подаряват такива плюшени сърца с уши, бонбони и балони и всичко във формата на сърце, да отидете на ресторант – това са традиционни неща, но истинската любов е тиха. Тя е между двама души без помпозности. Отворете си бутилка вино и се гледайте в очите – това е много романтично.
- Смята се, че любовта на мъжа, нашият петчленен екип е от мъже, минава през стомаха. Първият вариант е да ви питам - това вярно ли е? Или да ви попитам - кой е кореспондиращият орган при жената, през който минава любовта.
- Това са ушите. Любовта на мъжа минава през стомаха, но аз го приемам по друг начин - не като храната, която той приема, а като пеперудите, които пърхат там. Не знам кой е измислил, че като нарисуваме сърце, прободено със стрела от онова малко розово бузо момченце, не знам защо е така, защото то може да те прободе в ахилесовата пета, която не е задължително в петата. Ако е решил, че е сърцето и то е станало символ нищо няма лошо. Но сърцето не мисли.
- Първата си стихосбирка „Дива къпина“ издавате преди повече от 40 години, когато дори още дете. Как се промени любовта през Вашия поглед в течение на тези повече от четири десетилетия?
- Според мен любовта не се променя. Тя не става по-зряла, тя не става по някакъв начин по-подредена или по-предпазваща се, а ако я имат - така или иначе се хвърляш с главата надолу в нея и както съм го правила на 20 години, така го правя сега на 60, а което може би не е много лицеприятно да го казвам, обаче е така. Сигурно хората очакват аз като една матрона всъщност да не се занимавам с любов. Всички възрасти са покорни на любовта и винаги, когато ти се случи, ти си едно малко момиченце, което обича и се оставя да бъде обичано.
- В колата пред нашия многолюден екип казахте, че може би стиховете ви звучат „на ръба на приличието“. Както в едно интервю казвате за БНР – „Нямам право да слагам юзди на стиховете за любов“. Къде е ръба на приличието?
- Ръба на приличието не го слагам аз. Слага си го всеки читател и казва – „Ау, ма как? Тука тя пише за любов и то такава, нали, любов, дето се разбират, че не е рицарят ѝ взел шала, за да си го сложи на шлема, а съвсем нормално консумирана любов между четири стени, която е нормална за всички хора всъщност. Имах във Фейсбук, защото ние не можем да избягаме от тази мрежа, една госпожица, която каза – „Как може да има еротични мотиви в тази поезия?“. Как да обясня, че мотивите, които човек намира в едно произведение, са тези, които му липсват на него. Затова цитирам този случай. Ръбът на приличието е там, където читателя си го слага.
- Кое може да бъде неприлично в любовта?
- Нищо не може да е неприлично. Всичко, което се случва между мъж и жена по взаимно съгласие и за взаимно удоволствие, е абсолютно нормално.
- Когато написахте текста на „Болката отляво“ наистина ли се случи за три часа по телефона?
- Да, защото много му трябваше на Васил песен за някъде, а Стефан имаше готова музика. Аз не работя така, защото ми е трудно да вкарвам моя вътрешен ритъм в чужд или върху готова музика. Затова не харесвам текста. Посмъртно не мога да римувам „ден с мен“, които са прилични за песен. Когато пиша стихотворение, няма такива – „ден с мен“. „Болката отляво“, да хванала, че съм всичко отминава „под това небе, болката отляво – не“.
- Вас спасявала ли Ви е любовта в тежки моменти?
- Да, определено, но това е от Господ. Аз загубих дъщеря си, а спечелих една любов, която ми помогна не да забравя, не да престане да ме боли, но да изляза от това потапяне, което щеше да ме убие.
- Тук е логично да ви попитам, госпожо Петкова, Маргарита, вие намерихте ли си майстора?
- От време на време го намирам. Всяка любов, да речем, аз го титулувам, че е майстор. След това той се оказва обикновено момче, още чирак, но нека. Аз го подготвям, за да бъде майстора на друга жена. Любовта е такава. Отначало ти виждаш в една светлина и даваш страшно много, аванси и се заблуждаваш дори ти самия. Не е нарочно, но такава е спецификата на любовта и след това започваш да виждаш, че вече тук не е точно. Има една много хубава мисъл – „Как бях влюбена в това момче, а сега не мога да го понасям“. Любовта е всичко. Не всичко е любов. Просто любовта е всичко. Така че аз съм се опитал да напиша част от това всичко и се надявам, че мога още няколко щриха да добавя, ако имам необходимото време.
-
120 минути 2 мин.Поетесата Маргарита Петкова: Хората започнаха да дезинфекцират не само ръцете, но и сърцата си -
Тази събота и неделя 6 мин.Българката, която чу 180 пъти „не“, но създаде първия болкоуспокояващ тампон и компания за милиони -
Тази сутрин 3 мин.Маргарита Петкова: Не пипайте Вазов, учете го -
Тази събота и неделя 6 мин.Мария Чакърдъкова след трудната година: Аз рядко плача
-
120 минути 2 мин.Поетесата Маргарита Петкова: Хората започнаха да дезинфекцират не само ръцете, но и сърцата си -
Тази събота и неделя 6 мин.Българката, която чу 180 пъти „не“, но създаде първия болкоуспокояващ тампон и компания за милиони -
Тази сутрин 3 мин.Маргарита Петкова: Не пипайте Вазов, учете го -
Тази събота и неделя 6 мин.Мария Чакърдъкова след трудната година: Аз рядко плача
