„Насреща Петя Дикова“: Маргарита Петкова и защо истинската любов е тиха

Седмицата, която мина под знака на любовта, в поредицата си „Насреща Петя Дикова“ Петя посреща една обичана поетеса, която през годините се наложи и като забележителен текстописец - Маргарита Петкова.

- В седмицата, която е посветена на любовта, искахме някой като вас да говори на нашите зрители за любов. Колкото и да е клиширано, все пак как изглежда за вас един ден, посветен на любовта?

Снимка: bTV

- Всеки ден би трябвало да е посветен на любовта, когато я има и винаги изглежда различен. А сега аз разбирам накъде дърпате, но самият 14 февруари, където се подаряват такива плюшени сърца с уши, бонбони и балони и всичко във формата на сърце, да отидете на ресторант – това са традиционни неща, но истинската любов е тиха. Тя е между двама души без помпозности. Отворете си бутилка вино и се гледайте в очите – това е много романтично.

Поетесата Маргарита Петкова: Хората започнаха да дезинфекцират не само ръцете, но и сърцата си

Тя представи новата си книга „Абсурдни времена“ в съавторство с Добромир Банев

- Смята се, че любовта на мъжа, нашият петчленен екип е от мъже, минава през стомаха. Първият вариант е да ви питам - това вярно ли е? Или да ви попитам - кой е кореспондиращият орган при жената, през който минава любовта.

- Това са ушите. Любовта на мъжа минава през стомаха, но аз го приемам по друг начин - не като храната, която той приема, а като пеперудите, които пърхат там. Не знам кой е измислил, че като нарисуваме сърце, прободено със стрела от онова малко розово бузо момченце, не знам защо е така, защото то може да те прободе в ахилесовата пета, която не е задължително в петата. Ако е решил, че е сърцето и то е станало символ нищо няма лошо. Но сърцето не мисли.

Снимка: bTV

- Първата си стихосбирка „Дива къпина“ издавате преди повече от 40 години, когато дори още дете. Как се промени любовта през Вашия поглед в течение на тези повече от четири десетилетия?

- Според мен любовта не се променя. Тя не става по-зряла, тя не става по някакъв начин по-подредена или по-предпазваща се, а ако я имат - така или иначе се хвърляш с главата надолу в нея и както съм го правила на 20 години, така го правя сега на 60, а което може би не е много лицеприятно да го казвам, обаче е така. Сигурно хората очакват аз като една матрона всъщност да не се занимавам с любов. Всички възрасти са покорни на любовта и винаги, когато ти се случи, ти си едно малко момиченце, което обича и се оставя да бъде обичано.

Българката, която чу 180 пъти „не“, но създаде първия болкоуспокояващ тампон и компания за милиони

„Живеех от водата и ядките в офисите на инвеститорите. Нямах пари за храна. Успях с постоянство“, каза Валентина Миланова пред Петя Дикова

- В колата пред нашия многолюден екип казахте, че може би стиховете ви звучат „на ръба на приличието“. Както в едно интервю казвате за БНР – „Нямам право да слагам юзди на стиховете за любов“. Къде е ръба на приличието?

- Ръба на приличието не го слагам аз. Слага си го всеки читател и казва – „Ау, ма как? Тука тя пише за любов и то такава, нали, любов, дето се разбират, че не е рицарят ѝ взел шала, за да си го сложи на шлема, а съвсем нормално консумирана любов между четири стени, която е нормална за всички хора всъщност. Имах във Фейсбук, защото ние не можем да избягаме от тази мрежа, една госпожица, която каза – „Как може да има еротични мотиви в тази поезия?“. Как да обясня, че мотивите, които човек намира в едно произведение, са тези, които му липсват на него. Затова цитирам този случай. Ръбът на приличието е там, където читателя си го слага.

Маргарита Петкова: Не пипайте Вазов, учете го

„Имах щастието да тръгна много силно в компанията на велики творци. От тях се научих да не подскачам. Да не окряквам пространството, че съм снесла яйце“, обясни поетесата

- Кое може да бъде неприлично в любовта?

- Нищо не може да е неприлично. Всичко, което се случва между мъж и жена по взаимно съгласие и за взаимно удоволствие, е абсолютно нормално.

Снимка: bTV

- Когато написахте текста на „Болката отляво“ наистина ли се случи за три часа по телефона?

- Да, защото много му трябваше на Васил песен за някъде, а Стефан имаше готова музика. Аз не работя така, защото ми е трудно да вкарвам моя вътрешен ритъм в чужд или върху готова музика. Затова не харесвам текста. Посмъртно не мога да римувам „ден с мен“, които са прилични за песен. Когато пиша стихотворение, няма такива – „ден с мен“. „Болката отляво“, да хванала, че съм всичко отминава „под това небе, болката отляво – не“.

- Вас спасявала ли Ви е любовта в тежки моменти?

- Да, определено, но това е от Господ. Аз загубих дъщеря си, а спечелих една любов, която ми помогна не да забравя, не да престане да ме боли, но да изляза от това потапяне, което щеше да ме убие.

Мария Чакърдъкова след трудната година: Аз рядко плача

В поредицата „Насреща - Петя Дикова“ Мария Чакърдъкова проговаря за развода и за истината за отношенията с бившия ѝ съпруг

- Тук е логично да ви попитам, госпожо Петкова, Маргарита, вие намерихте ли си майстора?

- От време на време го намирам. Всяка любов, да речем, аз го титулувам, че е майстор. След това той се оказва обикновено момче, още чирак, но нека. Аз го подготвям, за да бъде майстора на друга жена. Любовта е такава. Отначало ти виждаш в една светлина и даваш страшно много, аванси и се заблуждаваш дори ти самия. Не е нарочно, но такава е спецификата на любовта и след това започваш да виждаш, че вече тук не е точно. Има една много хубава мисъл – „Как бях влюбена в това момче, а сега не мога да го понасям“. Любовта е всичко. Не всичко е любов. Просто любовта е всичко. Така че аз съм се опитал да напиша част от това всичко и се надявам, че мога още няколко щриха да добавя, ако имам необходимото време.