Италианец и бесарабска българка отглеждат магарета край София в село Меджаре.

"Добре дошли в нашата малка реалност. Нашата малка ферма. Аз съм Оксана. Това е Микеле. Ние сме собственици на едни 13 мили плюшени магаренца. Щастливи магарета", каза Оксана Бочковар.

Оксана е бесарабска българка, а Микеле италианец. Срещат се в София. Влюбват се, а днес са собственици на ферма за магаренца в едно българско село. Имат общи мечти и няколко каузи.

„Аз съм родена в Украйна, после от 3-годишна възраст живеех в Молдова. Бях един от първите класове, които започнаха да учат и български език литературен, въпреки, че ние нали се раждаме и първият език, който проговаряме в български, но няма българско училище. Нямаше тогава. Всеки искаше да научи родния език литературно, не разговорно. В България дойдох да уча“, каза Оксана.

"Аз съм Микеле, на 52 години. Живея в България от 2014 г. Преди имах една фабрика за инструменти в Италия. През 2005 г. на панаира в Пловдив дойдох и видях, че България има интерес за моите инструменти и малко по-малко стартирах и продадох моите инструменти и после дойдох да живея в България“, разказа Микеле.

„Аз съм от морето, моят град е Пезаро. В България природата е страхотна, Тук според мен като рай. Планина е много красива и няма много хора. Когато сме с Оксана и минаваме с магарета е уникално, защото няма хора. Вярно е като рай. Моят рай“, добави той.

Случайно или не Оксана и Микеле избират село Маджаре, за да сбъднат мечките си.

„Наоколо“: Мъж отделя по 150 лв. от пенсията си вече 13 години, за да изгради храм

Според легенда името на селото произхожда от двама братя - маджари - преселници от планините между Унгария и Румъния.

Днес домът им в селото е обитаван от 13 магаренца, две кучета, котка, кокошки, патенца, гъски и едно спасено щъркелче.

„Магарета, защото аз имам дъщеря, тя се казва Аурора на 19 години. Живее в Италия с мама, когато Аурора беше на 4-5 години, ние всеки уикенд или два пъти на месец, ходехме до една ферма за магарета и тя обича много магарета. Обаче в Италия е много трудно, защото таксата е много голяма да се направи ферма за магарета. В България магаретата изчезнаха“, добави Микеле.

„Наоколо“: Изкуството да живееш щастливо между Италия и Япония

Микеле и Оксана казват, че магаретата са много спокойни, любопитни и интелигентни животни. Много подходящи за работа с деца под терапевтична, образователна и развлекателна форма. С тях те организират тематични преходи в планината, образователни занимания за деца и често подкрепят общински и училищни инициативи.

„За нас стана практика, когато тръгваме с магаренцата да носим торби и да събираме боклуци. Ние по този начин мислим, че можем да допринесем за възпитанието в децата към чистотата, към опазването на природата. Ние тръгваме с тези чували за боклуци, но после по пътя ние събираме и билки“, каза Оксана.

Отглеждането на магарета през последните няколко години става все по-популярно по света. Тази година те са и много емблематични герои в киното. За да бъдат успешни в отглеждането на магаретата и заниманията с тях те преминават специално обучение при италианеца Масимо Монтанаре от италианското градче на магаретата.

Преходите, които организират Микеле и Оксана са повече от разходка сред красивите планини на България. Маршрутите им преминават през исторически паметници като Шипка и Бузлуджа, част от спирките им са в български градчета с богата история като Копривщица, Пловдив и Казанлък. По-голяма част от участниците в маршрутите им са чужденци, които те запознават с богатствата на България. Но преходите с магарета не са единствената им кауза. Откакто живеят в село Маджаре те се опитват да популяризират селото и да го облагородят.

Следващата им идея също е на път да бъде успешно реализирана - еко-пътека с осем мостчета, в близост до селото.

„Наоколо“: Уроци по човечност

„По пътеката искаме да сложим къщички, хранилки за животните. Всички мъртви пънове да се превърнат в къщичката на някои от животните. И ето, чистотата. Проблемът е, че има много боклук, навсякъде и когато ние говорим с деца“, каза Оксана.

Мечтата на Микеле и Оксана е да увлекат все повече хора в каузите им свързани с животните, природата и образованието на децата. В бъдеще искат да имат възможност да популяризират не само селото, но и местните продукти на хората като мляко, сирене и мед, за да развият възможностите на района.