Сложна красота, крехкост и сияние плуват във френския дом на големия художник Клод Моне. В повече от 250 картини, създадени през последните години от живота му, той разкрива част от промените в своя вътрешен свят. Подобно усещане, за потапяне в нечия душевност носи и разходката в градините на Дойчин Владимиров.

Повече от три години, той поддържа най-голямата колекция от водни лилии в България.

“Важното е човек да го чувства в сърцето. Много е съкровено, не мога да го опиша. Но това ме подтиква да търся, да изнамирам, да допринасям още цветове, с които да обогатява колекцията”, разказа Дойчин Владимиров, управител на ботаническа градина и ферма за водни лилии.

В три езера по това време от годината плуват над 3000 водни лилии от близо 70 различни вида.
“Ароматът на водната лилия е неповторим. Всяка една водна лилия има собствен аромат, няма нищо общо с аромата на тази лилия, която е до нея. То като описание за жена, всяка жена със своя аромат. Така е да, всяка жена е неповторима”, добави той.

Водните лилии символизират искреност, величие и осъзнаване. Латинското наименование на цветето е Нимфея. Образът на нимфеята присъства в гръцката и римската митология. Съществуват редица митове и легенди за живота на Нимфея и магическите й и лековити сили.

“Нимфа, Нимфея, принцеса, водна принцеса, но преди всичко в България използвах в началото Нимфея, но много хора се дръпват от тази дума и затова е по-лесно, по-разбираемо - водна лилия. Водната лилия в България е много, в природата също, но е най-вече разпространена, бялата, розовата, червената и жълтата”, разказа Дойчин Владимиров.

Водната лилия има дълъг сън, една първите обедни лъчи на слънцето успяват да я погъделичкат, да я събудят и тя да покаже красотата на своя цвят.

Между Дойчин и неговите Нимфеи има обожание и дълбоко влюбване. Той ги обгрижва всекидневно с внимание и нежност, но се е случвало и да губи цвят.

“Цветята, може да прозвучи силно, но те всички говорят. Аз не им говоря, защото не съм стигнал още тази лудост, но най-вероятно ще стигна и тази лудост. Аз само със сядане на пейката и със съзерцаване на водните лилии и водните растения, те ми доставят радост, положителна енергия, колкото съм уморен да се възстановя”, каза той.

Повече от 20 години Дойчин е военен. Едно пътуване до Индонезия преобразява живота му.

“Няма нищо случайно на този свят. Случайните работи стават реалност. Има ли да стане и става. Стана фермата, стана ботаническата градина. 15 дни бяхме на остров Бали. Имахме достатъчно време да се разходим, да се докоснем, да откъснем, да се запознаем. Там природата е тропическа, много е красива, но не е по-красива от България. Аз съм едно селско момче и като дете след училище ходех на реката, на гората. Нещо, което другите не го правеха и може би от там е дошло всичко. Когато бях на о. Бали сред тази красота на водните лилии ме плени и там от един магазин си купих. Моята съпруга обича синия цвят и аз обичам синия цвят и си купихме една синя водна лилия, която си донесохме в България и от там тръгна всичко, защото тази водна лилия ин подтикна да направя аз красота за моето семейство. Направихме първото езеро, от там второто езеро. От там вече много тънко се надявах, че в България ще се намерят хора, които да оценят тази красота. И тази красота беше оценена от много хора в България, в последствие”, добави Дойчин Владимиров.

Освен водни лилии, в градината му има и над 1000 рози. Любовта към цветята е споделена от семейството му. В отглеждането на видовете му помагат съпругата, двете дъщери и двете му внучки. Скоро семейството ще създаде и своя първи кът за водни птици.

“Най-накрая реших, че е дошло времето да стъпя на следващо стъпало. Следващо стъпало, освен водните лилии, водните цветя, това е лотусът – 34 цвята лотуси, които за първа година отглеждаме, които очаквам в близките месеци за първа година да цъфнат и това е новото, иновативното в България. Има хора, които притежават лотуси, но те са малцина. Сега най-много мечтая за три неща. Да цъфнат лотусите, да стане една гора от лотусите. Мечтая за нещо, което – тук фермата и ботаническата градина да се превърне в туристическа дестинация – повече хора, повече деца, давам ви пример. Миналият петък дойде автобус с 50 пенсионера, възрастни хора. Знаете ли, че от тях имаше може би една жена, която се е допирала до водна лилия и нито една жена, която е мирисала. Знаете ли каква радост, даже сълзи от тях, когато получиха подаръка водна лилия и помирише. Те не вярваха, че миришат. Второто, това е голямата мечта, с времето, с годините да се надгради, да стане туристическа дестинация и третото е да бъдем здрави, както всеки човек мечтае”, добави той.

Вярвате ли, че така като разпръсвате красота около себе си, това наистина променя вашия живот и носи все повече позитивна енергия около вас?

Аз помогнах да подтикна много хора да създадат такива нови водни обитания. Така аз се чувствам, че съм допринесъл с толкова малко за България. Ако всеки българин, колкото може малка прашинка да допринесе с разпространението на нещо ново, което го няма. Ние така и така имаме райска градина. Когато реално преди да се пенсионирам от министерство на обраната аз осъзнах, че един човек може да живее с една или един милион, хиляда. Важно да си спокоен и да бъдещ щастлив с това, което имаш и това, което те заобикаля. Надявам се, че това което имам аз го ценя и то ме зарежда и то ме крепи. Това е достатъчно. Осъзнах, че моят живот – над 55 години съм е осъзнат живот. Осъзнах, че той е пълноценен.