Възможно ли е украинските студенти у нас да бъдат приравнени на българските като условия за прием в университет? Този въпрос си задават ученици от 12. клас у нас, които след началото на войната в Украйна намират своя дом в България.
Справка в най-големия университет в България показва, че хора от страни извън Европейския съюз, както е Украйна, трябва да предоставят документи като удостоверение за признаване на средно образование, придобито в училище на чужда държава, както и документ за владеене на български език, издаден от висше училище в България.
На 23 февруари тази година на заседание в Народното събрание министърът на образованието Галин Цоков посочи, че в рамките на Закона за висше образование в момента украинците могат да се обучават като чуждестранни граждани, като заплащат определена такса. Той коментира, че е може с промени в закона да се предвиди опция украински младежи да учат в български висши училища с правата на българските студенти.
В законопроекта за промени в Закона за висшето образование от 18 март обаче възможностите за прием на украинци с временна закрила у нас липсват.
В отговор до bTV от ресорното министерство посочват, че е обсъждана възможността за законодателни промени, включително в работната група подготвяща промени в Закона за висшето образование, които да дадат възможност на украинските граждани със статут на временна закрила да бъдат приемани за обучение във висшите училища по реда на българските граждани.
Вижте какво още отговориха от МОН на въпросите на bTV:
– Каква е процедурата за прием на украинците с временна закрила в университетите в България? Правно регламентирана ли е тя в Закона за висшето образование?
– Действащата нормативна уредба предвижда различни възможности за кандидатстване и обучение на украинските граждани в българските висши училища, като не е предвиден отделен ред за лицата с временна закрила. Възможностите са следните:
- По реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (ПМС № 103/1993 г.) - ако са от българска народност, като са освободени от такси за кандидатстване и обучение и им се осигуряват общежития, ползване на студентски стол, здравно осигуряване;
- По реда на чуждестранни граждани, заплащайки съответните такси за кандидатстване и обучение по чл. 95, ал. 8 от Закона за висшето образование (ЗВО). Осигурява се ползване на студентски стол;
- Ако имат статут „бежанец“ – при условията и по реда на българските граждани, заплащайки съответните такси за кандидатстване и обучение (чл. 11, ал. 3, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България) осигуряват общежития, ползване на студентски стол, здравно осигуряване;
- Ако имат статут на постоянно пребиваващи на територията на Република България – при условията и по реда на българските граждани, заплащайки съответните такси за кандидатстване и обучение(чл. 11, ал. 3, т. 2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България) осигуряват общежития, ползване на студентски стол, здравно осигуряване.
– Има ли разлика в процедурата, ако украинският гражданин е съответно с българска диплома за средно образование или с украинска? Ако да, каква е разликата в условията?
– Редът за кандидатстване в българските висши училища се определя от гражданството на кандидата, а не от държавата на придобиване на средно образование. В този смисъл няма значение от коя държава е издадена дипломата за завършено средно образование на кандидатите. За всички деца и ученици с предоставена временна закрила се осигурява безплатно образование и обучение в държавните и в общинските детски градини и училища в България. След записване на децата и учениците в детските градини или училищата се осигурява допълнително обучение по български език. То се провежда индивидуално или в група според потребностите на всяко дете и е със следната продължителност:
- 60 педагогически ситуации – за децата в подготвителни групи;
- 90 учебни часа – за учениците, обучаващи се в начален етап;
- 120 учебни часа – за учениците, обучаващи се в прогимназиален етап;
- 80 часа – за учениците, обучаващи се в първи гимназиален етап.
Обучението се провежда през учебно време, изцяло или частично интензивно по време на ваканциите или в друго неучебно време при желание, изявено от родителя/настойника. За учебната 2021/2022 г. е осигурено допълнително обучение за 286 деца и ученици. За учебната 2022/2023 г. е проведено допълнително обучение за 750 деца и ученици. С цел успешно представяне на националното външно оценяване по български език и литература и по математика на учениците с предоставена временна закрила, обучаващи се в VII клас на учебната 2022/2023 година, беше осигурено удължено време на изпитите по български език и литература и по математика от националното външно оценяване в края на VII клас.
За улесняване на достъпа до образование за ученици, настанени в курортните комплекси на територията на област Варна и област Бургас, където не достигат свободни места в образователните институции, са осигурени средства за транспорт на територията на съседни общини.
– Трябва ли да се записва курс по български език и да се плаща съответно?
– С Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България (Наредбата) са регламентирани изискванията за езикова и специализирана подготовка на чужденците, кандидатстващи във висшите училища на Република България. Езиковата и специализираната подготовка се осъществява чрез изучаване на задължителни учебни дисциплини и завършва с изпити по всички учебни дисциплини, предвидени в учебния план, които се полагат пред комисия. Лицата, които владеят български език или езика, на който ще се провежда обучението, могат да се явят на изпитите по езика, на който ще се провежда обучението, (които се полагат пред комисия), без да са преминали езикова подготовка.
– В какви случаи е необходим изпит по български език?
– В изпълнение на цитираната по-горе Наредба, когато в образуването на състезателния бал участва оценката по учебния предмет български език и литература, но в дипломата за средно образование на лицето такава не е вписана, по решение на Академичния съвет на висшето училище и за отделни специалности вместо нея за балообразуваща може да бъде взета оценката от успешно положен тест по български език, като минималното ниво от теста не може да е по-ниско от В2.
– Има ли вариант условията за прием на украинците с временна закрила да бъдат приравнени с тези на българските граждани като примера на други европейски страни? Кога може да се случи това?
– Обсъждана е възможността за законодателни промени, включително в работната група, подготвяща промени в Закона за висшето образование, които да дадат възможност на украинските граждани със статут на временна закрила също да бъдат приемани за обучение във висшите училища по реда на българските граждани. За да бъде възможно това, е необходимо да се направи промяна в Закона за висшето образование, в който да се въведе изключение за тази група лица, след което и в Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България, Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации и др. В рамките на работната група, подготвяща промени в Закона за висшето образование, се обсъждат множество и значими законови промени свързани с развитието на висшето образование, поради което нейната окончателна работа все още не е завършила.
По данни на Министерството на образованието в момента в българските висши училище се обучават 1776 студенти и 19 докторанти от Украйна.
По материала работи и Райна Зайкова.
