Една млада надежда на италианското кино беше гост на „София филм фест”– Лука Киковани. Едва на 24 години той вече е стъпвал на червения килим в Кан, говорил си е с Роберто Бенини по приятелски, а и междувременно има съвсем успешна музикална кариера.
Чико, както го наричат приятелите, е едно от онези момчета, които имат повече енергия, отколкото могат да изразходват. Има талант и хъс да се занимава с различни изкуства, без да ги е изучавал професионално. Колкото и италиански черти да има, родом е от Грузия.
„Аз израснах с майка ми, само с нея и когато бях на 5, тя реши да заминем за друга страна, защото имахме… както всички страни в тази част на Европа, и в Грузия имахме проблеми. Началото на 90-те години. Тогава тя реши да потърси по-добро място за нас. Но независимо от това, аз се чувствам 200 процента грузинец. Защото те имат много силно развито чувство за достойнство, уважение към жените и това ми харесва”, споделя Лука Киковани.
Без музикално образование, но по пример на Джъстин Бийбър, на 14 години Чико започва да записва кавъри в стаята си. Постепенно сам се научава да свири на китара. Тогава идва идеята, че е време за записи.
На 18 години реших, че трябва да пробвам в звукозаписно студио. Но е много скъпо! Но тогава нямах пари… Не че сега имам. Но тогава си казах, че ще си намеря работа, за да изкарвам пари като мия чинии или раздавам флайъри дори”, каза младият артист.
Помолил за работа в магазин:
„ Те ме попитаха защо искам да работя лятото, а не да излизам с приятели. И им обяснявам, че искам да записвам музика и те ми казаха "Я, излез от магазина и погледни надписа". Беше Звукозаписно студио „Мемфис” към Музикалната академия. Срещнах се с директора, Роберто Стерпети, който 18 години е вокален педагог на фестивала в Сан Ремо. След една седмица подписахме договора”, спомня си началото на своята кариера Лука.
Киковани е роден под щастлива звезда. Неочаквано започва и кариерата му в киното, а първият филм с негово участие печели награда в Кан. "Щастливия Лазаро" на „София филм фест.
„Аз съм голям късметлия, защото режисьорката на филма – Аличе, е видяла по МТВ реклама на един фестивал, в който аз участвам и са показали около 20-ина секунди от моя песен. Благодарение на тази реклама ми се обади и ме попита дали искам да отида на кастинг за филма й и аз й казах "Не", защото се изплаших. Всъщност аз не знаех коя е Аличе, но майка ми я познава добре. Казах й "Обади ми се Аличе Рорвахер" и тя ми каза "Веднага отиваш на кастинга!". Отидох на кастинга, бях много зле, защото съм много стеснителен, но след час примерно се отпуснах. Много ме беше срам там тогава, но Аличе повярва в мен и ми каза "Няма да си тръгнеш оттук, докато не приемеш да участваш" , разказа Лука.
Освен че това е първата му роля в киното, във филма той си партнира със съпругата на Роберто Бенини – Николета Браски.
„Съпругата на Бенини играе майка ми във филма. Тя е прекрасна. Също така се запознах с Роберто Бенини на фестивала в Кан и прекарахме заедно 2-3 дни. Тогава той ми каза нещо, което никога няма да кажа на никого. Той се държа изключително с мен. В Италия всички го обожават, защото той е изградил историята на италианското кино. Баба ми, която изгубих преди три години, беше огромен фен на Роберто Бенини. Баба беше много важна за мен. Толкова ми беше мъчно, защото исках да ме види как съм пристигнал там с Роберто за три дни… и прекарваме време заедно. Но все пак майка ми беше там, когато се снимахме с него. Мисля, че тогава майка ми изпита това, което исках да почувства и баба”, сподели младият талант.
"Щастливият Лазаро" е отличен с награда за най-добър сценарий на фестивала в Кан миналата година.
„Ние гледахме филма за пръв път точно на фестивала в Кан. Ние всички бяхме на един ред в салона и си личеше как всички сме изплашени. Аличе беше гледала цялата лента три дена по-рано. А ние още не се бяхме виждали на голям екран. Беше много вълнуващо! А накрая на прожекцията получихме 10-минутен аплауз. В публиката беше дори Бенисио Дел Торо, имаше още много режисьори и актьори. Още не мога да повярвам, че ми се случи”, сподели Лука.
Според него трябва да се борим за мечтите си”
„Обществото постоянно ни учи да се примиряваме, да оставим нещата такива, каквито са. Но според мен трябва да се борим за мечтите ни. Тогава живеем, иначе просто оцеляваме.”
