Световноизвестният режисьор и носител на Оскар Биле Аугуст бе гост на България като част от 23-тия „София филм фест”. Той представи у нас най-новия си филм "Щастливецът Пер". Легендарният режисьор ще бъде отново в България догодина, когато ще започнат снимките на следващия му проект за Цар Борис III.
Той създава филми за нюансите на човешките отношения. Дълбоки разкази за съдби, вдъхновени от търсенето му на отговори за собственото му семейство. Започва да улавя моменти от поведението на хората през обектива на фотоапарата си. По-късно фотографските му разкази намират продължение във филми.
Сред заглавията му, достигнали световна сцена, са "Къщата на духовете" с Мерил Стрийп, "Клетниците", "Нощен влак за Лисабон" с Джеръми Айрън. А филмът му от 1987 г. "Пеле Завоевателя" е удостоен със "Златна палма" и печели Оскар за чуждоезичен филм.
„Когато бях на 7, години майка ми си отиде. Останах само с баща ми. Той беше много суров, много труден човек, който се опитваше да контролира мен и сестра ми. Избягах в свой собствен, измислен свят. Започнах да пиша истории. Това беше начинът ми да разбера света, в който живея. Измислях истории за хората, с които съм заобиколен. Някои от тях включваха и баща ми. Опитвах се да разбера защо той се държи по такъв начин. Просто исках да знам какво става, за да оцелея”, споделя Биле Аугуст.
Той прави и нелекото признание, че се е почувствал облекчен след смъртта на баща си:
„Дори почти щастлив от факта, че не изпитах нищо. Почувствах го не като победа, но някак сякаш така беше редно. Но ми се искаше и по някакъв начин да мога да поговоря с него върху това, което се беше случило. Майка ми - не си я спомням. Денят, след като той си отиде, баща ми каза на сестра ми, че не ни е позволено повече да споменаваме името й, нито пък да си мислим за нея. Той скъса всички снимки в албума ни. Аз нямам нейна снимка. Не мога да си спомня как изглеждаше”, каза още световно известният режисьор.
Той сподели и опита си като баща.
„Веднага щом станах пълнолетен, напуснах дома ни и не се върнах повече. Когато се родиха моите деца, особено първият ми син, осъзнах, че никога не бих позволил това да се случи и на моите деца. Отидох на психолог. Отне ми доста сеанси, за да го преодолея. От една страна ти трябва ителектуално да разбереш какво се е случило с детство ти, а от друга трябва емоционално да го превъзмогнеш, за да преминеш напред в живота си. Мисля, че днес имам много добри отношения с моите деца, имам 8 деца, доста са. Те също така са и от различни жени. Но и с тях имаме страхотни взаимоотношения”, разказва Биле.
Режисьорът признава и че не е лесно да има толкова голямо семейство, но намира баланс.
„Отне ми години да се науча как да балансирам. Със сегашната ми жена, с която имаме три деца - имаме договор – не повече от 14 дни раздяла. Така, че ако снимам някъде, това винаги присъства в работния ми договор за филм – винаги да има къща, винаги да има място и за семейството ми. Това е единственият начин, по който бих могла да се справя”, разкрива тайната на семейното щастие творецът.
За най-добрия съвет към децата си - той казва:
„Каквото и да искат, трябва да го преследват. Винаги трябва да имат реални представи върху това, което искат да постигнат, защото ако се страхуват ще се провалят.”
За филмите си признава, че използва опита от собствения си живот:
„Много от филмите ми са били за семейства и семейни взаимоотношения. И опитът, който имам от моя живот - това са моите деца, моята жена, моите бивши жени. Някак си оказва влияние и върху филмите ми, да”.
Един от филмите Ви, "Пеле - Завоевателят" спечели Оскар. Как се случи? Как разбрахте, е филмът Ви е номиниран, какво се случи след това, когато бяхте в залата, по време на церемония?
По същото време аз подготвях "Къщата на духовете" и пристигнах от Чили. Бях смъртно уморен, не бях спал цяла нощ. Когато те връчваха наградите, тези преди моята номинация, аз виждах как един оператор с камера на рамото застава всеки път точно през този, който трябва да излезе на сцената. И така на мен ми ставаше ясно при кой ще отиде наградата. Когато дойде моят ред, камерата застана пред мен, много близо и си казах: "Мили Боже, ще трябва да се кача на сцената, за да получа Оскар". Бях си приготвил реч, но докато стигна по пътеката до сцената, напълно забравих какво трябва да кажа.
Споменахте "Къща на духовете". Там режисирате Мерил Стрийп. Какво е да работите с нея?
Мерил Стрийп е може би най-милата актриса, с която съм работил. Тя е толкова отдадена, такъв професионалист. Харесвам я много като човек. Тя няма его. Много умна жена е. Бил съм разведен няколко пъти и с нея сме говорили много как човек може да се справи с това. Когато правиш филми и работиш с актриси, ти имаш много близки отношения с тях. Всичко е свързано с емоции и понякога ти може да попаднеш в любовна афера. Тогава тя ми каза нещо много мъдро, защото се е срещала с най-красивите мъже на света, най-интелигентните, най-интересните, но тя казва така – всичко е въпрос на решение. Дали искаш да бъдеш верен, или не. Тя е взела това решение за себе си, има страхотен съпруг и никога не прекрачва границата.
Как се чувствате тук в България? Бихте ли направили нещо тук, някаква колаборация?
Аз съм щастливец, че вече съм въвлечен в един проект тук в България. Това е сценарий по история, върху която работим в момента. История за цар Борис по време на Втората световна война. Филмът ще се казва "Добрият цар". Разказва за неговия умен начин да манипулира Германия и Хитлер, за да спаси държавата си. Било е много сложно. Но също така това е една любовна история за един евреин и една жена, която е била част от процесите, които са се случвали в правителството тогава. Разбира се това е базирано на истинска история. Ако всичко е наред, идеята ни е да снимаме тук в София следващата година. Като получих предложението, започнах да чета всичко, което мога да намеря за вашия цар. Бях много впечатлен, защото това е част от историята, която почти никой не знае. Мисля си, че това е много човешка история, на много високо ниво.
Какво мислите за Цар Борис и действията му тогава?
Мисля си, че е направил най-доброто, на което е способен за да спаси еврейския народ. Мисля си, че е било много сложно. Бил е под натиска на Хитлер през цялото време, така че е удивително. Не е бил перфектният човек, но е невероятно това, което е постигнал.
Пазите ли все още този фантастичен свят в себе си?
Винаги съм имал малък блежник, защото навсякъде аз виждам отношения, дори в хотела, в който сме сега. Това да говоря с теб също. И ако видя някаква история, записвам си и понякога започвам да създавам нещо
Как ще опишете вашия вътрешен свят?
Преди беше много хаотичен, но преминах през трансформация, но с течение на годините се чувствам много по-спокоен. Все още пазя любопитството си. Мисля си, че деня, в който го загубя, това ще е моят край. Мисля си, че това ме поддържа жив. Аз съм любопитен за всичко, за теб, коя си ти, какво става тук. Прекрасно е да имаш тази възможност да си любопитен към живота.
В България Биле Аугуст представи лично пред българските зрители своя най-нов филм "Щастливеца Пер" по романа на датския нобелов лауреат Хенрик Понтопидан. Освен работата му по филма за цар Борис, режисьорът работи по още 3 нови филмови продукции.
