В празничния ден на Великден в Бачковски манастир атмосферата носи тишина, светлина и усещане за смисъл. Празничен разговор с драматурга Александър Секулов – автор на едни от най-впечатляващите съвременни театрални текстове у нас.
„Това е толкова хубаво – да има един ден в годината, в който да започнеш с такава блага вест и да си помислиш, че в крайна сметка на този измъчен свят нещо носи утеха сред тая скръб, която ни заобикаля", споделя писателят.
Мястото не е избрано случайно. За Секулов Бачковски манастир е близък и личен:
„В последните години манастирът се е променил неузнаваемо. Който е дошъл, е видял колко много неща са направени. Църквите в Пловдивската епархия са в прекрасно състояние – и това носи утеха. Когато има стопани, когато всичко е подредено – това е много утешително.“
По темата за вярата: „Да кажеш, че си вярващ, е много суетно и е много грешно. Аз съм човек, който много бавно и с много грешки върви по този път, но винаги се връща по него.“
Той допълва с откровение:
„Много съжалявам за времето, което съм пропуснал. Много късно започнах да разсъждавам върху тези неща и да ги приемам вътре в себе си", споделя Секулов.
На въпроса какво го е насочило към този път, Секулов избира да остане пестелив, но дава универсален отговор: „И радостта може да те обърне към християнството, както и тъгата, и усещането, че си сам.“
Освен във вярата, той намира опора и в труда: „Аз лично намирам утеха в работата. Когато човек работи това, което му харесва, и особено ако то носи полза за другите хора, тогава има смисъл. Не може да си полезен само на себе си – това те затваря в един суетен, егоистичен свят.“
И добавя посока, която звучи почти като житейска формула:
„Да се стремим нагоре, а не по хоризонтала. Да има вертикал в общуването с хората и със себе си.“
Като човек на думите, Секулов говори с особена тежест за тяхната сила. На въпроса коя дума е променила живота му, той отговаря без колебание: „Думата, която най-много промени живота ми, е ‘син’.“
Но когато става дума за обществото, тревогата му е ясна и силна:
„Аз много се страхувам от омразата. Тя се е превърнала в основание за съществуването на страшно много хора.“
Той насочва вниманието и към социалните мрежи: „Там е безопасно да мразиш. Когато си защитен зад екранчето, ставаш безкрайно агресивен – и това ме плаши, защото разрушава същността на човека.“
И предупреждава:
„Думите са като да раниш. Може да убиеш човек с дума.“
В този контекст той подчертава значението на мълчанието:
„Днес е важно не толкова какво ще кажеш, а какво ще премълчиш.“
Разговорът преминава и към театъра и новия му проект – „Малката Англия“, поставен на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ съвместно с режисьора Диана Добрева. Секулов говори за него с вдъхновение: „Това е най-изумителната любовна история. ‘Малката Англия’ е за това, че любовта може да отнеме последната дума на смъртта.“
„Любовта може да открие пространство между живота и смъртта – място, в което да живее.“
В духа на празника той прави и едно дълбоко обобщение:
„Любовта не е да вярваш във Възкресението, а ежедневно да се бориш срещу смъртта.“
Като автор, който често се обръща към българската поезия, Секулов защитава нейната сила и значение: „Имаме уникална, фантастична българска поезия. Трябва да се гордеем с това, което е написано. Те са обяснили битието по невероятен български начин.“
„Думите са спасение и утеха", заяви Секулов.
И може би именно в това се крие смисълът – в търсенето на светлина, в усилието да вървим нагоре и в силата на думите да лекуват, дори когато светът около нас изглежда разкъсан.
