"Много е важно да имаш къде да се облегнеш, когато ти омалеят краката". Това ми казаха две прекрасни момичета, които имах щастието да срещна през изминалата седмица.
Едната от тях е Мони, която добре знае колко крехък може да бъде детският свят - живяла в институции, минала през приемно семейство, но и изгубила го, за да остане пак сама. Мони обаче знае и как да не се отказваш - вече е 4-ти курс студент по "Психология", стажант и доброволец, който помага на жени и деца в трудни ситуации.
Любов пък ме отведе в Копривщица - така се казва другата ми героиня. Животът й до тук минава през различни приемни семейства и осиновители, в различни градове, дори и държави. Иска да учи "Право" и да се бори за справедливост.
Тези разговори са за гледане и слушане, с разбиране.
И към този момент в институции и приемни семейства, за съжаление, има много деца, които са талантливи и мечтаят, но все още не много смело за бъдещето. Мони и Любов са имали щастието да срещнат хора, които да повярват в тях - Операция "Плюшено мече". Двете са част от програмата им "Скритите таланти на България", която подкрепя социално слаби деца и такива, лишени от родителска грижа. До 24 април е срокът за кандидатстване по програмата, която осигурява частни уроци, ментори, стипендии и още много. Цялата информация вижте на сайта им. Защото е "много важно да има къде да се облегнеш, когато ти омалеят краката". И защото всеки ден може да бъде Велик ден.
