Един необичаен поглед към вярата. Кое е единственото място в България, където студенти се обучават да реставрират икони и да вдъхват нов живот на произведенията на изкуството?
Колко време отнема да се „съживи“ една икона и колко дълъг е този процес?
Просторна тиха зала зад стените на Националната художествена академия, а в нея - студенти творят с най-различни техники и инструменти. Защото да вдъхнеш нов живот на разрушена икона е дълъг и труден процес, изискващ изключителна прецизност и широк спектър от познания.
„В момента укрепвам живописния слой с токал заешки с помощта на калтер. Понеже иконата ми е в много лошо състояние и се руши, това ще помогне да не се отделя живописта от основата“, коментира Деница Маринова, студент в трети курс "Реставрация" в НХА.
Тя наследява любовта към професията от своето семейство.
„Баща ми е реставратор и той ме подтикна към тази специалност, запали интереса ми“, споделя Деница.
Привлечена от изкуството и магията на реставрацията е и Мариана Пандуркова – също студент в трети курс "Реставрация" в НХА.
„Стори ми се най-близко до мен, обвързано с история и като цяло рисуване и съм доста заинтересована от изследователската част на цялата работа с физичните характеристики и фотографските по същия начин, с невидимите лъчи заснемането, спецификите по време на работа“, казва Мариана.
Иконата, върху която работи, има множество нарушения на покритието и предстои сериозна работа, докато възвърне отново своя облик.
„В момента се занимавам с премахване на предпазно облепване на иконата, тъй като в моя случай тя е двустранна и свърших част от реставрационната намеса от едната страна и сега трябва да се погрижа за другата“, казва Мариана.
„В момента при себе си имам топла вода и памук, тъй като облепването е направено с японска хартия и тя се премахва най-добре с топла вода. След това трябва да почистя лаковото покритие”, посочва още тя.
Икона в много лошо състояние е в ръцете на Анна-Мария - студент "Реставрация" в трети курс на НХА.
„Това специфично е възрожденска икона, тоест има и темпера, и масло. И лакът се е захванал за лицата на светците и е деформирал лицата“, коментира Анна-Мария.
За да върнат иконите към нов живот, студентите черпят от ценния опит на своите преподаватели. Оказва се, че има много икони за поправка от храмовете в цялата страна.
"Правят се фотографии, изследват се техниката и технологията на изпълнение, за да може да определят степента на увреждане и да предприемат индивидуални решения", коментира Силвия Варадинова, завеждащ катедра „Реставрация“ в НХА.
"Имаме икони, които са от катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик, някои са от Националната галерия, така че различни са пътищата, по които иконите идват при нас“, посочва Силвия Варадинова.
Реставрацията на една икона може да отнеме от няколко месеца до няколко години, в зависимост от степента на увреждане, а процесът включва много етапи.
„Студентите още от първи курс се запознават с различни методи на специализирана фотография – снимки в ултравиолетова луминисценция, снимки в инфрачервени лъчи, в естествена светлина и по този начин подготвят документацията за всеки един обект. Имаме оформено специализирано студио за фотография, където всеки един студент снима обектите си – не само икони, но всичко, което се работи“, посочва СНХ Борислава Попова, гл. асистент в катедра „Реставрация“.
Благодарение на работата на студентите и преподавателите от катедрата по „Реставрация“, десетки произведения на изкуството блестят в цялата страна.
„Студенти са работили в църквата на Рилския манастир за реставрация на стенописи, реставрация на икони.. от различни музейни колекции, Национална галерия в София, Художествената галерия в София“, посочва Борислава Попова.
А след добре свършената работа идва и удовлетворението.
„Чувстваш се доволен от себе си и усещането, че си допринесъл за продължаването на историята на произведението“, казва Анна-Мария.
От тази година катедрата по Реставрация ще обучава и студенти, които да работят за опазването на подводното културно наследство.
