Проф. Евгени Дюкенджиев е човекът, който връща надеждата към развитието на роботиката и биониката у нас. Той е българинът, който създава фантастични изобретения преди половин век, а с тях лекува живота на хората по цял свят.
"Вътре ме поразиха много неща, които мога да резюмирам така – светът е стар, ние сме нови. Инж. Айфел моделира строежа на бедрената кост. Кулата в Париж е бионичен модел на бедрената кост. Това са великопелни творения." - разказва професорът.
Егвени Дюкенджив ще бъде сред имената на най-видните в биониката в цял свят. За стотици хора таланта и мечтите на българския учен се превръщат в надежда да бъдат част от света по един нов начин. За някои от тях - втори шанс да могат да ходят, да танцуват, да изкачват върхове, да свирят на инструменти.
„Аз не мога да ви излекувам. Аз мога да намаля патологията и да направя живота ви малко по-приятен“, разказва професорът.
Той обясни, че искал в перспектива да моделира човека и затова решава да учи инженерство. Въпреки че годините са тежки, той успява да се дипломира като машинен инженер, математик и бионик с профил биомеханика и роботика.
"Баща ми беше болен. Аз бях в 7 клас, когато той влезе в болница и повече не излезе. А майка ми освен учителка, ходеше и в захарните заводи, за да изкара някой лев, за да ни издържа." - споделя той.
Не след дълго мечите му започват една по една да се превръщат в реалност. През 1977г. той създава първите български биометрични протези за ръце.
"Водещи бяхме в областта на биомеханиката и на атропоморфната роботика. Това, което гледате в "Междузвездни войни" - златен, лъскав робот. Ние също разработехме такъв. Това беше 1981-1985 г. Бяхме 7 години пред американците, 5 години пред японците" - разказва професорът
Дълго време проф. Дюкенджиев работи като научен сътрудник в БАН. Докато е там той създава още няколко изобретения – монтажен робот, служещ за сглобяване на взриватели, крачещ мотокар, бионичен модел на гръбначния стълб и други.
"Работихме и по темата за интеркосмос. Цяла теория разработихме за крачещи механизми. Това беше периода, когато СССР пусна луноходи. Те не можеха да решат въпроса с крачене и ние направихме бионичен модел - 3- метров, но СССР тогава не ни даде портативен ядрен реактор и разработката така си я взеха в Москва и повече не я видяхме." -разказа Дюкенджиев
"Моите професори в България имаха политически неприятности, дисиденти със съответни арести. Всичките ми професори умряха от репресии. Аз млад и здрав, спортист - жив останах, но имах забрана за заемане на длъжност, трябваше да работя общ работник. Въпреки това си довърших и дисертацията." - споделя още професорът
Покана да защити докторската си дисертация получава от един от най-добрите в света на ортопедия и хирургията - д-р Виктор Калнберз, направил апарати за удължаване на кости, първата операция за присаждане на млечни жлези на мъжкия полов орган и първата операция в СССР за смяна на пол.
„Той беше идвал в България и ме познаваше като млад учен и имам покани да защитя докторска дисертация, като при последното ни виждане пита ме каква научна работа имам, какво правя“, разказва проф. Дюкенджиев.
Така през 1991 г. той става доктор по техническите науки в областта на биомеханиката. След това заминава за Рига, Латвия.
Там, а не в България сбъдва и най-голямата си мечта - установява специалност бионика и протезиране. Обучава специалисти от цялата страна. Помага на стотици деца. Създава за първи път в света теория и методика за абилитация в домашни условия.
В Латвия той разработва и бионични стелки, за които през 2004 г. е удостоен с кристален глобус от Световната организация за протезиране.
Разработва и система за описание на света. Изданието е пуснато на руски и английски. Именно заради тази система получава благословение от Римския папа.
В Рига се запознава и със сегашната си съпруга, която също е учен в областта. С нея имат и дъщеря, която върви по стъпките им. След 20 години работа в Рига, той се завръща със семейството си в България.
Живеят в Горна Оряховица, където днес имат лаборатория за атипично протезиране. В България продължава да помага на стотици хора, сред които е и 11-годишната Еля, от Разград, за която през 2018 г. изработва специални индивидуални протези за крайниците. Проф. Дюкенджиев казва, че приема всеки един свой пациент с огромна любов.
"Чудеса тук няма, в църквата има, но при нас това е сила и ежедневие, да четеш научни журнали, да се развиваш и да генерираш идеи и да ги релаизираш като технологии. Тук се иска работа, пациента очаква резултати. И всеки път е като за първи път." - категоричен е проф. Дюкенджиев
Има нови идеи за разработки и усъвършенстване на сегашните си методи за лечение. Казва, че му се иска денонощието да е повече от 24 часа, за да може да помага повече.
