За казармата някои си спомнят с носталгия, а други съжаляват, че са били там. Но всеки, бил в нея, има история, която разказва и до днес. Част от тези разкази са събрани в изложбата "Когато момчето става мъж". Юбилейното издание гостува в София от 20 юни.

На 25 ноември 2007 г. приключи задължителната наборна военна служба в България, чието начало е положено със Закона за вземане на новобранци от 1880 година.

Снимка: bTV

„Мисля, че ще има носталгия във всички, независимо от политическото решение, което ние изпълняваме“, каза през 2007 г. бившият министър на отбраната Веселин Близнаков.

Снимка: bTV

16 години след края на задължителната служба в изложба са събрани предмети, снимки и документи, които носят и разказват историята на казармата през "онези" 45 години.

Снимка: bTV

„Изложбата представя един обобщен разказ за казармения живот през социализма. Разказва техните перипетии, страхове и притеснения, но разказва и вътрешно казармени преживявания“, обясни Илия Вълев, гл. ас. В Националния етнографски музей към БАН.

Снимка: bTV

В бившия Княжевски дворец изложбата "Когато момчето става мъж" ще представи експозиция на различни автентични предмети като униформи, лични вещи, както и войнишко снаряжение.

bTV Репортерите: Новобранецът презареждане - професия „Пехотинец“

Как реагира Христо Мутафчиев в деня, в който получава призовка?

„Казах – опа, започна се. Толкоз. Нищо повече. За мен това беше нормалният път, през който трябваше да мина“, посочи председателят на САБ.

Днес актьор, а тогава редник Христо Мутафчиев влиза в строя през 87-ма. Част от карловската танкова бригада като танкист палач, а после и мерач.

Снимка: bTV

„Стреляхме с танковете и един от новобранците обърна купола. Танкът на обратно гръмна и щеше да взриви вишката, на която стояха едни генерали и ни наблюдаваха. Слава Богу, че снарядът падна зад вишката отзад, но разруши линията Бургас-София, та трябваше да правим нова линия. Един полк от войници да ходи и да вдига линия на ръце и да я пренасяме - как да се отрази, с херния“, спомня си актьорът.

Снимка: bTV

След разформироването на бригадата в Карлово голяма част от батальона е изпратена в Харманли.

„И влизайки в Харманли в 4 часа в отделението, в 6 часа влязох в ареста за 30 дни, защото щях да бия един там. Нещо ми се направи на интересен, аз тръгнах да го бия, оказа се че е от Военното контраразузнаване и командирът на полка ни извика 5-6 човека там, които бяхме замесени в тази история и ни вкара в ареста за 30 дни“, обясни той.

„За мен беше купон, защото аз си правя купон навсякъде. Имаше един отговорник там на ареста, който идваше да ни наблюдава какво правим. На металната врата имаше дупчици с бормашина пробити с бормашина, за да може през тези дупчици да наблюдава какво се случва вътре. Аз го дебнех така отстрани и като се появеше и сложеше окото, аз заставах на дупките и му плюех в окото непрекъснато. Той се отказа да проверява какво става в ареста“, посочи Христо Мутафчиев.

bTV Репортерите: Новобранецът - професия „Моряк“

Казармата учи на много. Желязна дисциплина, здрава физическа подготовка, освен това подготвя и за нещата от живота.

Командата „Равнис, мирно“ за първи през 1981 година изпълнява Тончо Токмакчиев, като част от секретното поделени в Черноморец. Той е разпределен като ракетчик в Противовъздушната отбрана на страната. Днес си спомня за времената под пагон с чувство за хумор.

Снимка: bTV

„Имаше клуб Димитровска стая. Едни такива истории, с които се възпитаваше вярност към партията и към Съветския съюз и към Народна република България“, добави той.

Снимка: bTV

Казва, че армията заслужава огромни адмирации, защото стои в основата на създаването на българската държава, но не тази, в която е служил той, защото била силно политизирана и се била превърнала във форма на идеологическо възпитание на младото поколение.

„bTV Репортерите“: Българската история на два континента

„Беше нормално да слезеш имаше там, едно „Морско око“ на плажа имаше, да отидеш, да изпиеш една мастика. Това си беше нормално от поделението. Даже сме го правили и по време на караул, което беше още по-добре. Ако те хванат, тогава беше лошо. Постът беше бойна задача в мирно време, къде отиваш ти, напуснеш ти бойната задача – край“, посочи Токмакчиев.

Да живееш в интересни времена: Диктатори, трактори и други приключения

„Сега като помислиш е останал само добрият спомен и го гледам от чувството за хумор, но е имало моменти, в които действително се чувстваш много омерзен и унизен, защото имаше неща, които са против нормалната човешка воля и психика. Пречупването беше част от играта, но човек трябва да се пребори“, подчерта той.

Въпреки приятните и не толкова приятните спомени. Второ мнение за приятелството в казармата няма. Оттам дружбата остават за цял живот.