Процесите у нас и интересните времена, в които живеем през погледа на журналиста и писател Димитър Кенаров.

„Репортажи, които съм писал може би в продължение от 9 г. Това, което се оказа още по-неприятно за мен, беше не сблъска с полицията, колкото сблъсъкът ни със съдебната система, след това. Дори и човек да се бори срещу невъзможното самата борба е смисълът на нещата“, заяви той.

Димитър Кенаров определя себе си като писател-журналист или журналист-писател. Работи предимно за англоезични медии и неговите текстове са публикувани в едни от най-престижните издания на запад, като The New York Times, The Atlantic, The Nation, Foreign Policy и други. Разказва какво се случва по света и отразява процесите в едни от най-горещите точки. Днес най-интересните от тях ги събира в книга.

„Любимият репортаж е всъщност този, който дава заглавието на книгата и ключа към книгата в някакъв аспект- книгата се казва "Диктатори, трактори и други приключения". През 2011 г. отидох в Беларус, като трябваше да говоря за Беларус и да видя какво се случва там 20 г. след разпада на Съветския съюз. Идеята беше с моя редактор от едно американско списание VQR- малко, но доста престижно издание, да напишем, да вляза в Беларус и да напиша репортаж за най-известното нещо там, което са тракторите. Те имат огромна тракторна индустрия още от съветско време, която поддържат и след разпада на съюза. И идеята беше през един малко по-различен поглед към тази държава, но в Впоследствие станах едни такива фарсови неща, паспорта ми изчезна, час по- късно бях арестуван от КГБ от службите там и прекарах в изолатор пет дни, след което бях екстрадиран от Беларус. И всъщност цялата история през моя личен поглед, разглеждам точно фарсовия аспект на това, което се случи, но и всъщност е доста сериозна история за това, какво е Беларус, за това какво се случва там, как хората живеят в една диктатура, която като един трактор оре напред и не се оглежда в страни“, разказа той.

„Всъщност опитвах да разгледам, тракторът като метафора на една диктатура и на това, което се е случило с определени части на Източна Европа след края на Студената война“, добави Кенаров.

Казвате, литературата ме беше научила да чета не само романи, но и света около себе си. Как прочитате днешните дни в България и процесите, които се случват сега?

Прекалено е мътна водата в момента още, за да направя някакъв анализ на това, което се случва. Със сигурност виждаме, колко е корумпирана. По-лошото е, че тези сили, както ги говорим на статуквото продължават да разрушават всеки опит да се изгради нещо ново, да се отвори нова страница и тези методи, които виждаме на някакви записи, които излизат и са типични за Държавна сигурност за едно друго време. Този тип активни мероприятия, които едно време са се правили и мисля, че най-важното е, че въпреки всичко, което се случва хората да не губят надежда, че може нещо да стане, смята Кенаров.

Преди 3 години след антиправителствените протести срещу кабинета "Борисов 3", тогава имаше протести сега гледаме "изчегъртаните и изчегъртващите" да седят на една маса.

Аз мисля, че това е най-големият проблем е апатията и това, че хората казват всички са маскари. Аз не мисля, че всички са маскари, но определени сили в България, както казах на това статукво, на тези мафиотски структури, които толкова дълго са се развивали тук. Те се опитват да представят ситуацията като всички са маскари, за да може хората да изгубят интерес към промяна. Мисля, че на всяко време му е нужда промяна. Не трябва да живеем в този Брежневски застой както сме живели през последните 15 г. и да ни убеждават "ето застоя е нещо добро" напротив хубаво е да има промяна и да има нови лица според мен на политическата сцена, добави той.

Вярата остава, разочарованието също. В късните часове на 2-ри срещу 3-ти септември 2020 г. се стига до ескалация на напрежението по време на така нареченото "Велико народно въстание" срещу кабинета "Борисов 3". Над 120 арестувани граждани и десетки сигнали за полицейска бруталност, сред битите е и журналистът Димитър Кенаров.

Беше големият шок за мен и голямото събуждане, не толкова някакви физически рани. Това беше наистина за мен сблъсъка с реалността, сблъсъкът с ужасно корумпираната съдебна система, каза той.