По-младото поколение няма да разбере какво е да си в армията. Няма да разбере какво е да сложиш униформа под пагон и какво е да се вълнуваш, че ще отплаваш в открито море.
Репортерът на bTV Митьо Маринов - три дни на боен кораб
Някога фрегатата „Дръзки“ е била в белгийския флот, а днес е един от трите големи бойни кораба, с които армията ни разполага.
Има 130 души екипаж и въоръжение за водни и въздушни мишени. Участвала е в операции на НАТО и ООН. Екипажът на „Дръзки“ взе участие в тридневно бойно учение.
Първите задачи като матрос – обирането на въжето при снемането на кораба от пристанището, а след това и прибирането му.
Следващото предизвикателство е беленето на лук.
„Това е мастър шеф работа и като всяка една функция - внимаваш да не се нараниш“, съветва капитан трети ранг Мариян Димов, командир на сектор „Логистичен“.
„Осигуряваме храна за 130 души. Имаме закуска, обяд и вечеря. Когато сме на море, тъй като е утежнен енергоразходът на хората, има допълнително - т.нар нощни закуски или допълнителни хранения на кораба, които са извън стандартните закуска, обяд и вечеря. Във всяко едно от храненията присъства месото. Другото особено е, че се храним по единно меню. Командирът на кораба и матросът ядат едно и също нещо. Менюто е утвърдено предварително от командира на кораба“, обясни кап. Димов.
Моряците се хранят с висококалорична храна. Нарязаният лук ще бъде използван при приготвянето на мусаката за следващия ден. Вечерята е свинска вратна пържола с бланширани картофи.
След зареждането на корема идва време за зареждане на оръдието на кораба. За целта се влиза в артилерийския погреб на кораба или по-просто казано - помещението, в което се съхраняват боеприпасите.
„Това са снарядите. Работим по следния начин. Капачката служи за укрепване на снаряда. Операторът го вади от стелажа. Операторът го поднася към карусела. Нанизва го на мястото му и е поставен. Когато се постави достатъчното, заповяданото количество снаряди, подава се команда и се качват в оръдието. Зареждаме седем“, посочи капитан първи ранг Ростислав Русев.
Снарядите са с тегло 23 или 27 килограма.
„За подготовката винаги слагаме накрая черен, практически тоест учебен снаряд. Той затваря веригата на стрелба“, допълни кап. Русев.
На мостика вече са взели координатите на мишената и са готови за стрелба. В случая плава по повърхността на водата. Може да се стреля и по въздушна цел, имитираща противников самолет.
А как се действа, ако на кораба пламне пожар?
Бутилка с въздух, слагат се маски, а всяка открита част по тялото се покрива. Винаги трябва да сме с лице към пожара, обясняват от екипажа.
„Ние сме хората, които противодействаме на кораба да се самозапали да се саморазруши и да се самопотопи. Всички на кораба разполагат с такива бели ръкавици и бели маски. Те се наричат антифлаш. Всеки, който види пожар по някоя каюта или помещение, слага антифлаша. С антифлаша се предпазваш лицето да не обгори. Това е както във Формула 1. Има антифлаш. Същото това нещо го слагат пилотите и после слагат шлема“, уточни гл. старшина Милен Робев, командир на аварийно спасително отделение.
По залез слънце „Дръзки“ спира в открито море и пуска котва. Слизаме на най-ниските му нива, за да достигнем до сърцето на машината. Фрегатата "Дръзки" разполага с 3 моторни отделения.
„Това е левият главен двигател на кораба. Има два главни двигателя. Този е единият. Нарича се ляв главен двигател. 4200 конски сили му е мощността, 12-цилиндров. Газовата турбина е с мощност 28 000 конски сили. Когато корабът има нужда от по-голям ход и по-голяма скорост вместо главните двигатели използваме нея. Тя е свързана изцяло с винтовете, които задвижват кораба“, обясни кап. лейт. Теодор Петавраджиев.
Корабът разполага и с 5 дизелови генератора, които са толкова мощни, че могат да захранят с ток едно малко село. За да излезе „Дръзки“ в открито море, преди това резервоарът трябва да бъде много добре зареден с нафта.
„С 290 000 литра гориво тръгваме на кораба преди всяко плаване. Средно, ако е на нормална скорост, имаме харч от 2000 до 4000 литра на денонощие“, уточни кап. лейт. Петавраджиев.
В 22:30 часа всички, които досега са били на смяна, вече са по леглата. Събуждането е в 05:20 часа.
На палубатавече е започнало издърпването на котвата. Само тя тежи 1,7 тона, а на дъното са пуснати 125 метра вериги. Всичко се измива от тинята преди да бъде прибрано обратно.
Време е и за равносметката на капитана, под чийто поглед беше репортерът.
„Убеди се колко е наситено ежедневието по време на едно такова учение. Шеговито с екипажа вече те наричаме матрос Маринов“, казва кап. първи ранг Радко Пенев, командир на четвърти дивизион „Патрулни сили“.
„Такива учения се провеждат 2-3 пъти годишно. Зависи от кораба, от декларираните сили и също така продължителността варира 2-3 дни до 3-4 дни. Правят се с цел военна подготовка на море. Според мен тези дни не са достатъчно. Екипажите имат нужда от плаване. Корабите имат нужда от плаване. Въпреки това полагаме максимални усилия и насищаме тези 2-3 дни плаване с максимално много елементи. За да използваме всяка минута от ценното плавателно време“, подчерта той.
„Има непопълнение на екипажа. Налага се да попълваме позиции вакантни, за да може да изкараме кораба в пълен състав. Това е общ проблем - доколкото знам даже за цялата армия с непопълнението с млади кадри. Положителна тенденция от последните няколко приема на такива моряци беше, че те нямат желание да напускат. Очевидно им даваме достатъчно мотивация“, обясни кап. първи ранг Радко Пенев.
