Само преди няколко месеца в поредицата "Спасените" ви срещнахме с адвокат - единственият кмет с увреждане в цяла Турция. След инцидент той остава без ръце, но това не му пречи да бъде успешен на кмет на Авджълар - районът на Истанбул, който беше най-тежко ударен по време на земетресението през 1999 година.
Късно снощи се свързахме с адвокат Ханчерли, който през цялата седмица е в засегнатите от земетресението райони, за да помага лично.
Здравейте, г-н Ханчерли, къде ви намираме сега?
Намирам се в Антакия, област Хатай в момента.
Каква е ситуацията там. Пристигнахте днес, нали така?
Много е хаотично, няма как да не е така. И динамично. През цялото време се случват нови и нови неща. Постоянно прииждат спасителни екипи. Работят през цялото време, но през нощта е по-трудно заради липсата на светлина. Много хора, които загубиха домовете си тук в района, ги транспортираме до други части на страната – при техни роднини или приятели.
В момента осем неправителствени организации помагат с храна, палатки и медикаменти за хората, които остават тук. Но пак казвам – толкова много хора от всички краища на страната идват, за да помагат. И толкова много хора от други държави. Адана е в сравнително по-добро състояние от останалите области, ударени от земетресенията. Но в Хатай положението е плачевно.
Има ли още хора, които спят навън и се топлят на огън при минусови температури?
Да, има.
Вие бяхте и в Елбистан преди няколко дни, другият засегнат район от второто земетресение в понеделник?
Градът вече не прилича на град. Руини, хора загубили живота си, а другите – без бъдеще по улиците. Наистина е съсипваща тази гледка. На всичкото отгоре според мен нямаше нужната регулярна доставка на храна и продукти от първа необходимост, медикаменти. Може би сега е една идея по-добре, но заради работата на доброволците.
Мислите ли, че могат да бъдат открити още живи хора под останките от сградите? Шест дни след земетресението? Но нека споменем, че 10-дневено бебе беше спасено след 90 часа под руините. Което все пак е лъч надежда?
Надявам се, надявам се. Но времето вече е ограничено. Хиляди загубиха живота си, много не дочакаха да ги открием. Но се надявам – и един, и два живота повече да спасим, пак е нещо.
Колко дълго ще останете там?
Не съм сигурен, поне няколко дни. 3-4 дни най-малко. Сега трябва да сме тук, времето тук е ценно. Времето, прекарано тук, е най-важно сега.
Господин Ханчерли, на какво според вас се дължи срутването на толкова много сгради. Все пак вие сте кмет на Авджълар – районът, заради който след земетресението през 1999 година се въведоха нови регулации за строеж на сградите?
Да, така е. Тук сградите са били стари и некачествено построени. След голямото земетресение в моя район Авджълар сме говорили толкова много пъти с правителството за въвеждане на по-строги мерки, защото ние все пак сме в земетръсна зона. Но сякаш нищо не се променя.
Ще помагате ли през цялата нощ?
Вероятно да, много хора работят и сега през нощта.
Знаете ли, през цялото време чувам сирените на линейките покрай вас.
Да, така е. Всяка минута. Всяка една минута прехвърча линейка. Дано да е за жив човек. Това е много, много тъжен момент за страната ни.
Благодаря ви за отделеното време. Пазете се. И ние от България помагаме, с каквото можем.
Благодаря ви от сърце!
