Последните дни сме свидетели на нестихващи пожари както в Гърция, така и в България. Но какво е научното обяснение за тях и има ли влияние климатичните промени върху риска за появата на тези природни явления?
„Климатичните промени влияят върху всички фактори, те променят най-глобално географията. Съответно променят и условията за възникване и развитие на пожарите. С по-засушените и по-високите температури, това е комбинация, идеална за възникване и развитие на пожари. Климатичните промени са един от ключовите фактори“, каза преподавателят по дисциплините „Географски информационни системи“ и „Устройство на територията“ в Софийския университет д-р Стелиян Димитров.
Европейската програма „Коперник“ дава възможност на специалисти и на обикновени хора, да могат да получат бърз достъп до информация, която е свързана с различни рискове.
„Сателитите са инструментът, който ни позволява да видим цялата глобална картина за дадена територия. Какво се случва в рамките на тази територия, какви са рисковете, които съществуват. Включително да се прогнозира как би се развил даден пожар, тъй като това си е едно от най-големите бедствия и е пряко свързано със задълбочаващите се климатични промени“, каза Димитров.
„Голямата революция, която наблюдаваме е, че суровите данни се преработват и това ни помага да имаме директни данни за площта на пожара и вида засегната територия. Но ниската пространствена резолюция на сателитите пречи да бъде предсказан с точност посоката на пожара“, добави той.
„Тогава на помощ идват безпилотните летателни системи. Въоръжени с мощни сензори, които могат да бъдат използвани, за да се следи на всеки час, как се развива пожара. Термалната фото-биометрична камера е „оръжието“, което можем да използваме в територии с активни действащи пожари. Защото тази камера, ще улови дори и най-малките отклонения от естествената температура на повърхността и ще ни покаже къде има условия този пожар да се развие. Тези разбира се камери не се използват само за изследването на пожарите. В случая ние използваме много успешно за картографирането на градския топлинен остров в рамките на София. Тази година проведохме сериозни изследвания в региона на Люлин по отношение на как градската среда реагира на големите жеги в комбинация със сухо време също е пожароопасно“, сподели д-р Димитров.
За да покажем как се случва всичко отиваме на терен в околностите на София, където за щастие не бушува пожар.
На място виждаме че близките къщи са решили да запалят скара за обяд, която ясно, ще бъде отчетена от нашия безпилотен апарат и ще влезе в нашия експеримент.
„Безпилотните апарати са незаменим помощник на хората на терен, които се опитват да се справят с вече възникналото бедствие. Те осигурят точна и реферирана картина на ситуацията по отношение на пожара и накъде се развива. Дава ни информация за подходите, за маршрутите за хората, които трябва да се справят с този проблем и които трябва да изберат, за да са по-бързи, тъй като времето е от решаващо значение“, посочи Димитров.
Така благодарение на космоса, безпилотните летателни системи и анализа на експертите, можем да бъдем една стъпка преди горящите пламъци.
