Какво означава да имаш синя кръв: Историята на принц Шарл-Филип Мари Луи

Какво означава да имаш синя кръв и какъв е животът на потомците на кралски фамилии днес. За това разказва френският принц Шарл-Филип Мари Луи, наследник на Орлеанската династия. Той прекара няколко дни в България.

Той е наследник на Филип I дьо Бурбон, по-малкият брат на Кралят слънце. Орлеанската династия, от която е част принц Шарл Филип Мари Луи управлява Франция близо 20 години по време  на така нар. „Юлска монархия”. Днес той е херцог на историческата френска област Анжу, но живее в Португалия.

Вижте какво още разказва за живота си Шарл-Филип Мари Луи:

– Разкажете ми за Анжу, как изглежда, какво е това място?

– Анжу е красив град, пълен с история, култура, ценности. Анжу олицетворява всичко това, което всъщност е и Франция. Като малък не съм живял в замък, но живеех на прекрасно място в Мадрид. Място пълно с щастие. И сега не живея в замък, но имаме такъв в Португалия.

– Кога беше моментът, когато осъзнахте, че сте част от кралска фамилия?

– Мисля, че когато си принц по рождение, нямаш определен момент на осъзнаване. Като малък и аз съм чел детски приказки за принцове и принцеси и си мислех колко различен е реалният живот. Не съм бил отгледан с мисълта, че някога ще стана крал или нещо друго от това, което съм сега.

Получил съм име и титла и съм много горд с това, но по-важно е сърцето. Бил съм по военни зони, когато бях в Армията и съм виждал истински принцове да имат мизерно поведение и също така мизеруващи хора да имат кралско поведение. В наши дни всеки от нас може да бъде принц или принцеса – това е в сърцето.

– Коя е най-важната част  от историята на вашето семейство, която ви кара да се чувствате много горд?

– Това е много труден въпрос, защото корените на семейството ми са още от 9 век. Имаме дълга семейна история. Повече от 50 крале и кралици във Франция, императори. Но бих имам любим – Св. Луи 9-ти., защото той е бил много обичан от всички във Франция. Бил е лоялен и справедлив. Давал е възможността всички да бъдат равни. Много обичал природата. Не е имал нужда от палати, а само от природата, за да вземе добри решения.

– Част от семейството ви, ако погледнем назад в историята, е по някакъв начин свързано с нашето кралско семейство – на  Симеон Сакскуборгготски. Познавате ли го?

– Да, разбира се. Познавам цар Симеон, всъщност той ми е чичо. Имам огромен респект от него. Мисля, че е направил страхотни неща за страна си. Знаете ли, може би той няма да хареса това, което ще кажа сега, но той можеше да си остане в Испания с любимото му семейство, с приятелите му, но той каза, не ще се боря за страна ми и за хората ни. Искам да направя добри неща за страна ни. Така, че той реши да се върне и да прави истински неща за България и българите. Мисля, че това е впечатляващо и го уважавам много затова.

– Знам, че и вие сте бил част от политиката също. Защо решихте да влезете в политиката?

– Имах малко участие в политиката, но осъзнах, че това не е за мен. Тежка работа е. Направен съм за истинския свят, истинските хора.

– Как се чувствате сега, когато виждате протеста на жълтите жилетки в Париж?

– Тъжно ми е за Франция, защото имаме много проблеми, които трябва да решим. Разбирам този протест, разбирам тези хора. Те просто искат по-добър живот, а политиците не дават отговор на това. В наши дни, поне.

– Написал сте и няколко книги. Една от тях е с романтична история. Как се вдъхновихте за нея?

– Любовта е нещо красиво. Имаме нужда от нея, за да мечтаем. С любов можеш да постигнеш всичко.

– Как срещнахте съпругата Ви? Как се влюбихте в нея?

– Срещнах съпругата ми на една вечеря в Португалия. Всъщност среща, на която не исках да ходя. Но ето, виждате ли, понякога трябва да напънете малко себе си и нещата се случват. Влюбих се мигновено. Надявам се, че и при нея е било така.

– Как ѝ предложихте да се омъжи за вас?

– Попитах я дали ще стане моя съпруга в средата на една пустиня. На границата между Либия и Египет. Много красиво място наречено Сиуа, което е известно с това, че Клеопатра е ходела там за своите разкрасителни бани. Отидохме там, беше наистина в средата на нищото. Беше трудно да се достигне мястото и когато пристигнахме там се почувствахме като в рая. Всъщност предложението не беше планирано. Не съм организирал пътуването, за да ѝ предложа брак, но пътуването беше страхотно и една вечер между пустинните дюни просто се случи.
Оженихме се в Португалия. В Евора,  където съпругата ми Даяна е херцогиня и семейството ѝ има дворец. Сватбата беше в катедралата. Имаше гости от цял свят, кралски семейства от Испания, Мароко, Люксембург, Италия, Белгия. 

Мисля, че в днешно време трябва да се женим по любов. Ако в миналото сватбите са били организирани заради стратегически и геополитически интереси, това беше брак по любов и все още е.

Имаме едно малко момиче, 7-годишно. Перфектно момиченце, най-красивото на света. Прекарваме много време заедно. Това е много важно. Нещо липсва, ако някой член от семейството ни го няма.

– Как се озовахте тук? Защо сте в България ?

– В България сме с френски и швейцарски приятели, и бизнесмени, и инвеститори. Искаме да опознаем България. Никой от нас не беше идвал тук и си казахме – нека да посетим това място, да преоткрием България. Историята ви е невероятна. Тук има потенциал за всичко, за бизнес особено. Невероятно е. тук сме за няколко дни и за момента много ни харесва.

Бяхме и на опера. Операта „Пепеляшка”. Беше чудесно.  Мизансценът беше забавен, добре представен. Хареса ми много. Ще си тръгна от България с желанието ми да дойда пак. 4 дни не ми стигнаха.