Когато образът на едно 3-годишно момиче и неговото червено палто, което обагря иначе черно-белия облик на войната, се превърне в символ на надежда за милиони.
Единственият цветен миг във филма на Стивън Спилбърг "Списъкът на Шиндлер" е изигран от Оливия Дабровска, почти 30 години по-късно, тя отново е разперила крилата на упованието, за да помага на хилядите избягали от войната украински семейства, които търсят убежище в Полша.
„Работата ми като доброволец включва намиране на домове за временно или дългосрочно настаняване, помощ за намиране на работа. Също така, ако искат да отидат на лекар или имат нужда от психологическа помощ. Просто реагирам на техните нужди и ако не мога да направя нещо, намирам някой, който може да го направи. И това не съм само аз, а голяма група доброволци. Но сега съм се съсредоточила върху намирането на нови източници на финансиране, защото парите са най-необходими. Трябва да плащаме за много неща - храна, дрехи, консумативи за бебетата. Използвам образа на това, че изиграх ролята на малкото "момиче в червено палто", за да намеря помощ“, разказа Оливия Дабровска пред bTV.
Тя добави, че първото нещо, което вижда в очите на бежанците, е отчаяние да намерят сигурно място за себе си и децата си.
„Щастлива съм, че мога да помогна на много бежанци, но също така ми се иска да плача всеки път, когато видя тези семейства, тези деца. Това ме докосва дълбоко. Решена съм да направя каквото мога, за да помогна. Понякога ми е много тъжно и чувствам, че трябва да си почина, защото имам психично заболяване. Изпитвам тревожност и ситуации като тази са много трудни за преживяване. Но реших да превърна страховете си в действия и сега да помагам е единствената цел, която имам“, добави актрисата от „Списъкът на Шиндлер“.
Точно толкова смела е и героинята на Оливия в "Списъкът на Шиндлер". Тя се прокрадва между изстиналите тела и виковете за помощ, търсейки убежище за детските си мечти, защото ужасът от войната е константна величина, която едно дете не бива да изживява.
Оливия не си спомня много от снимачния процес на филма, защото участва в него, когато е едва на 3-годишна възраст.
„Помня обаче, че не обичах да се събуждам сутрин, защото беше много рано и навън беше тъмно. Снимките бяха през февруари, ако си спомням добре. Спомням си страха, защото имам фобия от паяци. Има една сцена във филма, в която трябваше да се скрия под леглото. Казах, че не искам да го правя. Затова се мушнах под леглото първо с краката си, а не с главата си. Стивън Спилбърг се съгласи и затова във филма има един дълъг близък кадър на лицето ми“, разказа още тя.
През последните седмици малкото пораснало "момиче в червено палто" е посветило всяка своя секунда да съдейства на нуждаещите си да започнат живота си отново. Защото според данни на ООН от началото на войната в Полша са влезли над 2,5 млн. украинци. Два милиона и половина сърца, туптящи за спасение.
„Бежанците, които са решили да останат в Полша, могат да се регистрират и имат същите права да живеят тук като поляците. Те могат да си намерят работа – понякога е трудно, ако не говорят полски, да получат финансова помощ, да намерят училище за децата си, да използват своите умения, защото те са талантливи и образовани хора“, добави Оливия.
Ако през 1993 г. в отличения със седем награди "Оскар" филм на Спилбърг символът на надеждата бе акцентиран върху червения цвят и невинния детски поглед на героинята на Оливия, то днес алегорията за спасението е олицетворена от хилядите доброволци из цяла Европа, които безусловно помагат на бежанците от Украйна.
