„Вие сте българка – заради рода си, по рождение, в младостта си. Но вие сте и французойка – заради вашите текстове, заради вашите любови, по ваш избор. Но вие сте и гражданка на републиката на буквите, чийто паспорт са книгите и чиито граници са пътищата".
Думите са на френския президент Еманюел Макрон. Отправени са към Юлия Кръстева, когато й връчва второто най-високо френско отличие – титлата "Велик офицер на Почетния легион".
Юлия Кръстева е сред съвременните интелектуалци, с които Франция е особено горда да се представя пред света и да го покорява. Тя е родена в България, в град Сливен. През 1966 г. печели стипендия на френското правителство и заминава за Париж.
Юлия Кръстева е писател, семиотик, философ, психоаналитик. Доктор хонорис кауза e в редица университети в Европа, Съединените щати и Канада.
През 2004 г. тя става първият носител на наградата „Холберг“, създадена от норвежкото правителство, за да запълни липсата на Нобелова награда за хуманитарни науки.
През 2015 г. тогавашният френски президент Франсоа Оланд връчва на Юлия Кръстева наградата на Почетния легион, степен "Офицер". През последните 200 години носители на Почетния легион стават личности - световноизвестни или пък непознати, но с изключителен принос към нацията. Те са икономисти, интелектуалци, артисти, учители, лекари, спортисти, дипломати.
Миналия месец настоящият френски президент Еманюел Макрон, страстен ценител на творчеството на Юлия Кръстева, я повиши в степен "Велик офицер на Почетния легион“.
Тази седмица кореспондентът на bTV Десислава Минчева успя да се срещне с Юлия Кръстева на поредното представяне на най-новата й книга, посветена на творчеството на Достоевски. Споменът за тържествената церемония в Елисейския дворец е пресен. Питахме я какво цени най-много в този втори жест на висше признание от втори френски президент.
„Да, скоро бях издигната в стълбицата на републиканския ритуал до ниво "Велик офицер" на „Почетния легион“. Бях много развълнувана, разбира се. Ясно е, че чужденците са най-горещите привърженици на страната, която ги е приела. Благодаря много на тази страна, която ми е дала толкова възможности. 02Въпреки вълнението обаче в такива тържествени моменти, се връщам към състоянието на раздвоение. Питам се: "Коя е тази личност, която почитат? Коя е тази Кръстева толкова горда, която говори с президента?". Мисля си за родителите ми, за работата ми. И си казвам: "Тази, която почитат, е някой друг. А аз съм някъде." Чувствам се като оцеляла. Не в трагичния смисъл на думата, като оцелелите от лагерите, например. Оцелял е някой, който е готов да отскочи отново. Но затова трябва да признае и никога да не забравя раните си“, казва Юлия Кръстева.
Дни преди Франция да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС, търсим мнението на Юлия Кръстева за върху процесите в днешна Европа. Тя е изразявала вече позицията си, че голяма част от европейските политици са се отказали да бранят „Обединена Европа“. Питаме я възможно ли е да се сдобрят понятия като "Обединена Европа" и "национална идентичност". И как може да се избегне риска от потъване в популизма.
„Имаме усещането, че Европа е в нокаут. Като боксьор, паднал на ринга, целият в рани и кръв. Всички сочат пробойните в европейските договори. Но аз пък съм убедена, че без Европа, светът ще бъде в нокаут. Това е и игра на думи, защото на френски думата "нокаут" звучи по същия начин като "хаос", т.е. като безредието в света“, казва Кръстева.
„Мечтая политиката на президента Путин, която всява толкова страх, да възроди повече финес в отношенията между Европа и Русия. Да останем внимателни към спазването на правата на човека, но без санкции, а по-скоро със съюзничество. Да я превърнем в консенсусна сестра на Европа. Това ще е трудно за политиците и икономистите, заради съперничеството. Но в културен план може би ще е възможно“, допълва Кръстева.
„Трябва да създадем това, което Европа започва сега и се нарича „Глобален портал“. Той трябва да обединява европейски предложения, които да спират китайския път на коприната. Трябва да успеем да създадем един културен портал, с националните култури в него, но и с граничната култура на Русия, която е различна, но като сестра. На културно ниво, на университетско ниво, на ниво артистичен обмен. Ето, за тази Европа мечтая аз“, посочва Кръстева.
