Тя е сред 20-те интелектуалци на XX век. Наричат я последната интелектуалка. Единствената жена в елитния кръг „Тел Кел”, на едноименното литературно списание заедно с Барт, Дерида и Фуко.

Юлия Кръстева – една жена от български произход с френска националност, европейско гражданство, осиновена от Америка. Или Сабина – сътрудник на бившите тайни служби. Комисията по досиетата обяви нейната принадлежност като за първи път публикува на сайта си цялото ѝ досие. Заради огромния обществен интерес той блокира, а случаят Юлия Кръстева се превърна в ребус.

 

Ще чуете да произнасят името ѝ по цял свят. Латиницата и кирилицата в него са препрелетени, така както в един ребус думи, числа, рисунки и знаци разгадават загадката едва когато са произнесени на глас.

Бързо след като се установява във френската столица Кръстева влиза в контакт със службите. През 1966 г. тя заминава за Париж със стипендия на френското правителство. Това е годината, в която бившият комунистически лидер Тодор Живков не успява да купи самолети „Каравел” за българската армия, защото от Москва му забраняват.

 

„Всички четат погрешно нейното досие. Всички казват „Ама тя няма донос”. То няма и да има, това не е нейната задача. Тя е вербувана като агент за влияние. Това е друго. Тоест тя е вербувана в периферията на голяма операция на КГБ”, пояснява Михаил Неделчев.

Според досието ѝ Кръстева е лоялна към управлението на БКП. Разрешено ѝ е да специализира във Франция, имало е негласна уговорка, че ще се върне и няма да се омъжва. Но тя не се връща и сключва брак с французин.
„В това досие има данни за проведена вербовъчна беседа. Има данни за срещи. Има данни за уговорки кога да звънне съответният оперативен работник, когато съпруга на Юлия Кръстева го няма, например”, разкрива адвокат Георги Богданов, който обжалва оповестяването на принадлежност към ДС.

Съпругът ѝ е Филип Солерс, основател на списанието „Tel Quel”, което се свързва с триумфа на литературното течение нов роман и възхода на френския структурализъм. „Tel Quel” е идиоматичен израз и означава „Това, което е”.

През 60-те и 70-те години френските интелектуалци не крият левите си убеждения, а някои от тях членуват във френската компартия, която по време на Втората световна война е крайнолява, а после и сталинистки настроена. За Съветска Русия, в лицето на ГРУ и после на КГБ, те са оперативно интересни лица.

В спомените си Филип Солерс  пише, че между 1968 и 1971 г. почти е член на френската компартия, а Луи Арагон го насърчава към подобна стъпка. По това време Кръстева вече е със Солерс. Почти 50 години по-късно българката отхвърли твърденията, че е работила за тайните служби, изброявайки много опции. 

„Никога не съм принадлежала към никаква тайна служба – нито българска, нито френска, нито руска, нито американска!”

Според досието ѝ никога не се ангажира с антибългарски или антисъветски прояви с едно изключение, за което дава обяснение „нямаше как да откажа” и то е документирано от резидента в Париж.

В началото Кръстева има само български паспорт и това налага да поддържа връзки с посолството. В досието ѝ се говори за срещи в нашето консулство.Това дава основание на в. „Монд” да я опише със задна дата като „кореспондент на режима”.

„Тя очевидно е проявила слабост, тя се е съгласила да сътрудничи, за да замине в чужбина, след това е продължила контактите си, за да осигури контакт с родителите си, да изтегли сестра си във Франция. Тя е водила за носа ченгетата, защото ги превишава многократно, тя не е навредила на никого”, смята Стефан Тафров.

Дипломатът от кариерата Стефан Тафров има дългогодишни наблюдения върху българите, емигрирали във Франция преди  демократичните промени у нас.

„Вижте, 60-те години да поддържаш връзка с хора от посолството не е толкова лесна работа, нали. Старата емиграция се е държала на километри разстояние от всичко свързано с посолството и дори от хора, които пристигат от България, защото младите не я знаят тая дума, но тогава казвахме „Да те пуснат”. Ето такива пуснати предизвикваха у старата емиграция съмнение – как така са пуснати, разбирате ли?”, казва Тафров.

Многократно респектиран и манипулиран от ДС, Тафров за първи път успява да мине отвъд Желязната завеса непосредствено преди падането на Тодор Живков. И иска среща с Юлия Кръстева в Париж.

„И така плахо чукам на вратата и започвам да говоря на френски, защото съм в Сорбоната и си говорим така известно време и аз в един момент ѝ казвам на български: „Ама ние всъщност можем да продължим и на български, нали?” и тя казва „О, да, да, разбира се” и ми разказва как в Пирогов са уморили баща ѝ и ми казва: „Знаете ли, откакто почина татко, започнах отново да сънувам на български” и това много ме трогна”, спомня си Тафров.

По онова време настоящият дипломат вече е номер 66 в петицията на една от първите неформални организации у нас. Търси съдействие от Кръстева, за да предаде на френските правозащитници списък с имена на български политзатворници.

От досието на Юлия Кръстева става ясно, че тя е използвана като агент за влияние. Тя не е обикновен сътрудник, вербувана е от Първо главно управление, което се занимава с външнополитическо разузнаване.
Агент за влияние например е в случай когато му се постави задача да спомогне за това някой български филм да бъде включен в официалната програма на фестивала в Кан. Бидейки близко например до шефа на френската компартия да каже „ние трябва да подкрепим войната във Виетнам или да се противопоставим на войната във Виетнам”, пояснява Георги Богданов.

Службите регистрират нейният тригодишен маоистки период.

През 1971 г. заедно със съпруга си тя съдейства за издаването в Париж на прокитайски ръкописи, а три години по-късно лично по покана на Мао Дзедун Кръстева, Солерс и Барт посещават Китайската народна република, за да се запознаят с достиженията на културната революция.

Културната революция може да се окаже поредната заплаха за управлението на БКП. Резидентът в Париж предава в София за новото идеологическо увлечение на българката. Притеснен, защото единственият макар и неуспешен военен преврат срещу Тодор Живков през 1965 г. е от маоистки позиции. Тогава режимът обявява организаторите, начело с Иван Тодоров – Горуня, за последователи на китайския лидер Мао. Непосредствено след преврата новосъздаденият Комитет за Държавна сигурност започва разузнавателна дейност срещу Китай. Нашите служби са в деликатно положение, защото  отношенията между китайската и съветската компартии вече са усложнени.

Проф. Миглена Николчина има впечатление от личните си срещи с Юлия Кръстева и не вярва, че световноизвестната семиотичка е работила за бившите тайни служби.

„Тя е серт, тя е рязка, тя е... въпреки това, което виждате, нали, това, което са написали. Била гушистка – да, била е. Била маоистка, докато отива в Китай, вижда какво е, отказва се. Феминистка – да, но в конфликт с редица феминистки кръгове. Та това е човек, който има позиции и ги казва”, обяснява Николчина.

Николчина, има досег с бившите служби, но няма досие и е на мнение, че Кръстева никак не се е чувствала комфортно у нас преди падането на Тодор Живков.

При посещението на Франсоа Митеран в София през  януари 1989 г., Юлия Кръстева е в делегацията на френския президент. Нито една снимка, освен тази от срещата в Софийския университет, не успява да улови присъствието на българката в тези исторически дни. Тогава социалистът Живков е домакин на социалиста Митеран. 10 месеца преди да бъде свален от власт бившият Първи уговаря последния заем от западна страна, но не успява да възпрепятства 12 български дисиденти да отидат на закуска с неговия висок държавен гост и реално да стъпят отвъд Желязната завеса.

Макар и защитени на френска територия в посолството, думите на дисидентите от закуската, стават известни на ДС. Трима от тях са дългогодишни обекти на следене и подслушване. Радой Ралин под псевдонима Козел, Блага Димитрова – Монахиня, Желю Желев – Философ. Всички 12 обаче остават живи и на свобода. Нещо повече – през октомври и ноември 1989 г. активисти на неформалната организация „Екогласност” правят две демонстрации срещу Тодор Живков и нанасят решаващ удар срещу комунистическия режим. Живков подава оставка на 10 ноември.

Опитът му чрез посещението на Франсоа Митеран да извади България от международната изолация след Възродителния процес срещу българските турци през 1986 г. се проваля. През есента на 1989 г. Юлия Кръстева губи баща си. Тя моли за прехвърлянето му за лечение във Франция, но ѝ е отказано. Интелектуалката е убедена, че той е убит в българска болница.

Докога Юлия Кръстева е била агент е трудно да се установи от публикуваните документи.

В нарушение на правилата делото ѝ е свалено в архив през 1973 г., но материали по него продължават да постъпват. От комисията официално признават, че е било прочиствано. То е около 400 страници и на практика представлява нарушение на инструкцията за оперативен отчет.

Страниците са отворени и могат да бъдат прочетени в мрежата, но ребусът Юлия Кръстева остава все така неразгадан. Като ярък символ на тъмното комунистическо минало, в което Желязната завеса все още хвърля смъртоносни сенки.