Тази седмица в предаването „Тази неделя“ ще ви заведем в село Враня стена, където някога е имало трудововъзпитателно училище за девойки. Историите от него вдъхновили сценариста Хаим Оливер и режисьора Рангел Вълчанов за филма „Вълчицата“.

Лентата е разказ по истинска история за 20-годишно свободолюбиво момиче, настанено в трудововъзпитателно училище. Вдъхновение за сценариста Хаим Оливер било някогашното училище за девойки с асоциални прояви в село Враня стена. От него днес са останали само спомените.

Снимка: btvnovinite.bg

С министерско постановление през 1961г. е създадено училището във Враня стена. Според анкетите, които момичетата са попълвали – те са попадали там за бягство от училище, за употреба на алкохол и цигари. Това разказва Станислава Георгиева, началник отдел Държавни архиви - Перник

Запазени и до днес са изповедите на момичетата, настанени там.
От писмата става ясно, че те са се срамували, че са попаднали в тези условия, а причините да попадна са проблеми в семейството.

Снимка: btvnovinite.bg

Освен традиционните предмети, момичета се учели на и на занят – шиели и бродирали. Създали и самодеен състав. В училището често гостували писатели, поети и музиканти. Освен Валери Петров и Евтим Евтимов, концерт е имал там Васил Найденов – спомня си Девка Владимирова, която прекарва 29 години от своя живот като учител там.

„Трудно беше, вие знаете ли, че аз бях почти връстница на учениците. Ученичките бяха 1945 г. родени. Трудно беше много, свикнали на по-охолен живот, много бягства имаха, докато свикнат, докато се адаптират“, каза Девка.

Освен традиционните предмети, момичета се учели на и на занят – шиели и бродирали. Създали и самодеен състав. В училището често гостували писатели, поети и музиканти. Освен Валери Петров и Евтим Евтимов, концерт е имал там Васил Найденов – спомня си Девка Владимирова, която прекарва 29 години от своя живот като учител там.

"Трудно беш. Вие знаете ли, че аз бях почти връстница на учениците. Ученичките бяха 45-та година родени. Трудно беше много, свикнали на по-охолен живот, много бягства имаха докато свикнаха, докато се адаптират." - спомня си Девка

"От начало тук не ги приемаха много добре, населението, бяха дочули какви ученици ще се настаняват…" - допълва още учителката.

Девка заживява в село Враня стена по любов и така до наши дни, макар днес в дома ѝ да си прави компания само със сянката си. Сам със спомените си е и Александър Попов. До него ни води кмета на селото, тъй като домът му се намира високо в планината.


Малкото останали къщи са разпръснати в 25 махали. Днес в село Враня стена живеят около 30 души. Дядо Сандо е на 89 години и е най-възрастният жител на селото, но паметта му е бистра.

 

"Като войник 1952г. година участвах във филма "Под игото" в Копривщица. Даже имам и снимки, ама са някъде по архива. Цяло лято, като е тъмно, облачно времето - не правим снимки. Всички са заели позиции и щом излезе слънцето от облак веднага ставаме, но кои са били артисти… Тогава още телевизия нямахме, не знаехме имената на артистите" - разказва Александър.

Спомня си как някога тичал по стръмните пътеки за училище. Обичал много музиката, затова и до днес гардеробът му е пълен със стари инструменти. В селото някога имало и кино, но на колела, на триколка. С най-голяма любов разказва за безгрижните разходки в гората.

"Единствената двойка бели орли, целогодишно бяха тук. Ние ги наблюдаваме, нито налитат на кокошки, нито нищо. Виждахме как висят змии, гущери, но изчезнаха, може да има 30 години вече" - споделя още Александър.

От младостта му липсват най-много приятелите. Сега живее сам на улицата си. Трудно му е снабдяването с хранителни продукти. До преди 5 години, слизал с колелото си от къщата си в планината до сърцето на селото. Научил се е и сам да си готви, когато децата му нямат възможност да го навестят. За да разнообразява деня си решава кръстовловици. А с негативи от рентгенови снимки, с шарените опаковки от хляба, днес Дядо Сандо създава изкуство - игленици, кутийки за бижута и други украси. Сам се научил да шие и моделите сам измислил.

Винаги с усмивка, винаги ще те посрещне, ще те почерпи с нещо. Дядо Сандо прегръща с любов всеки нов ден и чака да отпразнува своя сто-годишен рожден ден. В родния му дом в село Враня стена, високо в планина.

Вижте специална галерия от село Враня стена на фотографа Евгений Милов в Ladyzone.bg.