Той е последният наследник на големия пловдивски тютюнев род Томасян. Ервант Хугасян разказва за срещите си с Уго Чавес, Орнела Мути, Доминик Строс Кан и Зино Давидов.
През 1852 година, едно арменско семейство заживява в Батак. За да изхранва децата си, бащата отваря малко магазинче за цигари. И не подозира, че век по-късно магазинчето ще се превърне в една от най-известните тютюневи фабрики у нас през миналия век – „Томасян”.
„Цигари „Томасян” продаваше целия род. През 1956 г. имаше цигари „Томасян” в Швейцария, Англия. Бяха качествени цигари, малко по-скъпи. Така отровихме цяла държава.”, спомня си Ервант Хугасян.
По това време, на стаж във фабриката на дядото на Ервант идва Зино Давидоф. „Той знаеше, че майка ми е дъщерята на Арменак Томасян. Имаше кутии за цигари и й подари една, на майка ми. Три месеца стоя тук и научи много!”, казва още Ервант.
Ервант Хугасян обаче не пуши цигари.
Днес от фабриката е останала само една стара кутия с цигари. Ервант Хугасян пази семейната реликва в дома на дядо си, където сам избира да заживе преди 10 години. А преди това животът на последния наследник на тютюневия род преминава между Швейцария, Франция, Бразилия, Венецуела, Перу. Всичко започва през 1953 г..
Дядо ми, преди Втората световна война, става консул на България в Персия, Иран. Той имаше два дипломатически паспорта – за баща ми и за чичо ми. През 1946-та, баща ми се жени и майка ми получава автоматично дипломатически паспорт, спомня си още Ервант Хугасян.
„Аз съм роден през 1947-ма от баща и майка чужденци! Аз нямам български паспорт!”, споделя той.
Ервант напуска България заедно с родителите си, когато е на 6. Заминават за Швейцария. А когато навършва 18, заминава за Париж, където завършва икономика и финанси в елитното висше училище за политически науки. Негов състудент е бившият шеф на Международния валутен борд и бивш финансов министър на Франция Доминик Строс-Кан. Веднага след завършването си, Ервант се завръща в Швейцария, където започва да работи в швейцарска банка. А след това продължава кариерата си в един от най-големите бижутерийни концерни.
„Аз станах главен финансов директор на „Картие Груп”, от 1981-ва до 1987-ма година”, спомня си Ервант Хугасян и разказва, че познава Орнела Мут, която била рекламно лице на марката.
Европа става тясна за наследника на Томасян и той заминава за Южна Америка, където среща Уго Чавес. За него, Ервант е пестелив на думи. „Той стана умен. Като нов президент не беше толкова умен”, отбелязва той.
А в Перу съдбата му прави неочаквана изненада – съпругата му. Преди 10 години, Ервант се връща към корените си - в Пловдив.
Ервант казва, че в България му е трудно да работи, защото няма достатъчно големи компании, с чийто финанси да се занимава. Затова чистосърдечно си признава, че се е отдал на мързел.
