В четвъртък в България за своята първа визита пристигна изпълнителния директор на „Фронтекс“ Ханс Лейтенс, който обяви че увеличават служителите на европейската агенция на територията на България до 600.

Калин Стоянов: „Фронтекс“ засилва присъствието си в България (СНИМКИ)

На този фон два дни преди официалната визита излезе доклад, описващ нехуманно отношение от страна на служители на „Гранична полиция“ към бежанците.

За съвместната работа на българските власти, „Фронтекс“ и граничните полицаи с говорителя на агенцията Крис Боровски разговаря Цвети Петрунова. 

Фронтекс отчита рекордни нива на нелегалната миграция

– Здравейте, г-н Боровски. В четвъртък в България за своята първа визита на българо-турската граница беше изпълнителният директор на „Фронтекс“ Ханс Лейтенс. В същото време стана известен притеснителен доклад, разкриващ побои, грабежи и тормоз по българската граница. Какво друго знаете, че се случва с бежанците, които опитват да влязат в България?

– Здравейте, преди всичко за мен е важно да подчертая, че присъствието на изпълнителния директор на „Фронтекс“ в България е доказателство за партньорството ни. Работим с голям капацитет, в момента 200 наши служители са разположени по българската граница, има и такива, които са разположени от другата страна на съседни за България държави. Затова и беше важно да осъществим тази визита, както да се срещнем с министър Стоянов (Калин Стоянов, министър на вътрешните работи), така и да запознаем българските гранични полицаи с г-н Лейтенс. Присъствието на „Фронтекс“ несъмнено върви ръка за ръка със специфични стандарти, а за спазването им трябва да работим съвместно с българските власти.

Снимка: btvnovinite.bg

– Да, но в същото време в доклада се съобщава, че мигрантите са оставяни голи, търсещите убежище са принуждавани да плуват обратно към Турция, чел ли сте го?

– Докладът, за който говорите е достигнал до Службата за основни права на нашата агенция. Тази служба е и своеобразен вътрешен орган за наблюдение на правата на човека. Според обобщената информация са установени действия на насилие и съответно нарушаване на тези основни права. Затова сега следва повторен анализ отново от страна на наши служители, за да се установи до каква степен наистина са се случвали тези издевателства

– През август 2022 г. съвместно разследване на няколко европейски медии установи, че полицейски власти незаконно държат мигранти в барака с решетки без право на процедура по международна закрила, преди да ги върнат в Турция. Какво се промени оттогава до сега?

– Вижте, не мога да коментирам събития, които не са пряко свързани с работата ни. Не ни влиза в задълженията да разследваме всяко медийно разследване, основната ни цел е да се самонаблюдаваме.

– Ще ви цитирам едно изречение от доклада: „Те (българските гранични полицаи - б.а.) имат нареждания да не допускат „Фронтекс“ да вижда нищо, защото в противен случай ще трябва да докладват официално“. Как оценявате работата си с българските граничари?

– Като много стабилна. Българската „Гранична полиция“ работи заедно с нас. Имаме перфектна комуникация. Тяхното сътрудничество е важно за цялостното опазване на границите. Отново основен принцип в съвместната ни работа е да защитим правата на преминаващите границата бежанци и търсещите убежище.

Снимка: btvnovinite.bg

– Казвате добра комуникация, но това което се наблюдава, не изглежда точно така. Има ли някъде пропукване в съвместната работа между българските власти, „Фронтекс“ и граничните полицаи? Затваря ли си „Фронтекс“ очите за някои процеси, които се случват в България?

– Абсолютно не. Разполагаме както с офицери на място, така и в централата ни. Тяхна основна задача е и да наблюдават какво се случва. В допълнение не допускаме да се застоят определени наши служители на дадена граница прекалено дълго, има ротация. Имаме и специална служба, която приема писмени оплаквания от страна на всеки, който е почувствал физическо или психическо насилие. Когато подобна информация или оплакване достигне до нас, ние веднага се свързваме с българските власти и им даваме нещо като сигнал за тревога, който и те от своя страна трябва да проверят.

– Но как сте сигурни, че и от страна на българската гранична полиция, българските власти се случва същото към вас. Че те също Ви  информират своевременно и с пълни подробности?

– Механизмът ни на наблюдение проверява дори и най-малките съмнения за наличие на насилие. След това всеки коментар и докладите са достъпни и за двете страни. Със сигурност не са за вътрешно ползване.

– По време на посещението в България на директора на „Фронтекс“ стана ясно, че се увеличават служителите от 150 на 600. Защо България поиска това увеличение?

– Не мога да говоря от името на българските власти. Знам само, че сме доволни от съвместната ни работа през последните години. Българските граници са от изключителна важност за стабилността на Европа и ако властите вярват, че имат нужда от повече служители, ние сме готови да ги подсигурим. По време на визитата, за която вече споменахте, една от основните теми за дискусии беше да обсъдим точно колко офицери ще бъдат необходими. Но тук номерата не са най-важното нещо, засилваме присъствието си и в други държави с външни граници по желание на местните правителства, защото сега сме свидетели и на процеса на реемиграция, който също изисква нашата помощна намеса.

 

– А може ли това увеличение на служителите да бъде прието и като знак от страна на Съюза, че българската гранична полиция не се справя с тези нови процеси?

– Бих казал, че е точно обратното. Това е един символ на съвместната ни работа. Границите на България с Турция и Северна Македония, Сърбия са и границите, които Европейският съюз има с тези държави, затова е важно да ги защитим по най-добрия начин.

Шефът на Европол: Може да разчитате на нашата подкрепа за Шенген

– Според директора на „Фронтекс“ България е готова да бъде приета в Шенген и по суша. Въпреки това предстои да бъдем пуснати по море и въздух само. Как си обяснявате това решение?

– Ние сме оперативна агенция и не мога да коментирам политическите решения защо пълният Шенген не важи за България и Румъния. Мога да кажа, че от наблюденията ми България е изградила необходимото доверие и затова думите на г-н Лейтенс не са изненада за мен.

Снимка: btvnovinite.bg

– Вече споменахме, че това е първата визита на г-н Лейтенс в България, дълго ли планирахте тази визита?

– Не. Това е първата година на г-н Лейтенс и за него беше важно да посети и българо-турската граница, да се срещне с партньори и на европейско, и на местно ниво. Разположени сме на 20 локации. България е една от най-важните страни, но също Финландия и Канарските острови. Във Финландия се наложи да увеличим също присъствието си, защото пък там наблюдаваме едно засилено присъствие от изток.

– Но как обяснявате факта, че докладът беше публикуван два дни преди визитата?

– От моя гледна точка мога да кажа, че визитата няма нищо общо с публикациите в медиите. Тя е планирана от известно време, разбира се с наша подкрепа. В допълнение е и още една причина да видим какво се случва на границата.

Урсула фон дер Лайен от Лампедуза: Европейските страни да приемат част от мигрантите

– В тази връзка как трябва да се подобри процедурата по връщане на нелегални мигранти в страните на произход?

– Това е най-важната интеграция, към която се стремим. Работим в тази посока, има още неща за доизглаждане.  Голяма част от мигрантите се връщат, цялата тази процедура е сложна и изисква редица решения. Проследяване на конкретния мигрант, осигуряване на необходимите документи. Тук ние се включваме с професионална експертиза, организираме полети, подкрепяме властите и се опитваме да работим в синхрон с тях, което не винаги се получава.

Снимка: btvnovinite.bg

– Част от този процес е и справянето с трафикантите на хора, как се променят мерките?

– Със сигурност трафикът на хора е едно от най-тежките криминални престъпления. Често той е трудно проследим. Тук граничният полицай е и последният който може да има наблюдения. Защото веднъж, когато човек прекоси дадена граница, той се превръща в част от друга система и по-трудно може да бъде проследен произхода му. Затова полицаите трябва да имат добър тренинг, да работят заедно, да разпознават жертвите. Миналата година по време на една от най-масовите операции срещу трафика на хора успяхме съвместно с Интерпол да разбием редица групировки свързани с трафика на хора. Единствено подобна работа на интернационално и национално ниво може да предотврати криминални престъпления.