Вече трета постановка с неповторимата българска актриса Мария Стефанова се играе в Народния театър след голямото й завръщане там.
Тя има над 200 роли в театъра и над 50 в киното. Незабравими са превъплъщенията й във "Вчера", "Баш майсторът", "Всичко е любов", "Любимец 13".
От 70-те до 90-те години е сред трупата на Първата ни сцена. Тогава обаче промените в ръководството се отразяват и на актьорския състав и голяма част от тях са изгонени, включително и Мария. Тя се завръща в Народния театър след 25-годишно отсъствие с пиесата "Три високи жени", поставена от младия режисьор Стефан Спасов.
„Аз мисля, че влязох много по-различна в театъра от времето, когато излязох от театъра. Бях загубила много илюзии в това време, бях се простила с много скъпи мои хора. Бях се затворила, бях се зазидала в моята стая, дори до степен да се чувствам комфортно в този мой малък затвор. Аз се бях обградила само с нещата, които обичам и не желаех контакт. Болката ми беше толкова силна и толкова привична за всеки мой ден, че аз я обичах. Това беше най-страшният момент, когато осъзнах, че съм си обикнала болката и не искам да я пусна да излезе“, разказва актрисата.
Миналата година Мария Стефанова навърши 80 години. Дори на тази възраст тя не се изморява, щом е на сцената. Играе в три постановки - "Три високи жени", "Моята скъпа лейди" и най-новата - "Облог". За нея отново я кани Стефан Спасов - един от спасителите на живота й, но не единственият.
„Първият телефон, който позвъни от театъра, беше на директора на театъра – Мариус Донкин. Той се обади да ме поздрави и каза: "Тук има един млад режисьор, който търси актриса за една много сложна роля. Жива ли си, здрава ли си, как звучиш, какво става?". Бях трогната от вниманието. Той каза, че този млад режисьор иска да се срещнем, понеже не ме познава. И ние се срещнахме в една зимна привечер у дома. Той сложи на масата пиесата. И така започнахме - четем пиесата, той поставя задачи, а аз реагирам. Четем откъс, поставя, реагирам. И на третата репетиция той протегна ръка през масата и каза: "Тръгваме, г-жо Стефанова", разказа тя.
Мария Стефанова е играла дълго и на сцените във Враца, Русе и Пловдив, но най-дълго в Народния театър, където е на сцената е преживяла дори и земетресение.
„Това беше на представление на "Големанов". Представлението върви нормално и се чу един много красив, мелодичен звън. Театърът току що беше излязъл от генерален ремонт, обаче от залата, от първия ред се чу тихичко: "Не е от ремонта!". Тогава ние застинахме и започна лекото люлеене. Никой не мръдна, ние не мърдаме и публиката не мърда“, спомня си актрисата.
„Аз не съм само актриса на Народния театър. Преди това 14 години съм работила извън столичните театри и съм работила със същата обич и желание. Аз обичам всички градове, през които съм минала. Пътувала съм с всякакви популярни имена. Всеки от тях има своята публика. Аз пътувах години наред с прекрасния Коста Цонев, който беше толкова популярен“, казва още Мария Стефанова.
И допълва, че никога не е напускала Народния театър, а той я е напуснал.
„Аз идвах и гледах представленията, гледах като публика. Служебния вход не съм прекрачвала. Казват, че изпитанията се пращат на силните. Изпитания се пращат и на по-слабите. Въпросът е силно да излезеш от това. Да намериш сили да се изправиш“, смята тя.
През последните години Мария губи и съпруга си Христо - известен пловдивски художник, с когото са били заедно половин век. Сега Мария играе с високо вдигната глава на сцената на Третия етаж, където намира утеха от болката и щастие, несравнимо с друго.
„Признателна съм безкрайно, тази сцена ме роди отново за театъра. Тя е кръстена на големия Апостол Карамитев. Там са двете му, според мен, най-сериозни професионални постижения – "Хенри IV" и "Монахът и неговите синове". Когато започнах работа там, аз имах чувството, че стъпвам по стъпки, които са вървели тука гордо и страшно. И че аз не стъпвам на празно място. Аз имах една енергия като самочувствие, че съм на място, което ме повдига малко и ми даваше самочувствие. Аз не мога да кажа, че съм щастлива жена, но аз имам вече много радост в живота си“, казва Мария Стефанова.
