„Аз съм човек, за който е ясно от всичките ми книги, че обича да гледа миналото, но има моменти, когато границата между дискретния чар на миналото и не толкова дискретния звяр на миналото е много тънка. Когато миналото се превръща в нещо, което идва да подмени настоящето“, сподели писателят Георги Господинов в „Тази неделя“.

Това е и една от темите в новия му роман, който завършва сега. „Той е за тези неща, които ни се случват в момента. За тази тревожност и понякога нелепият начин, по който се връщаме в миналото или се опитваме да връщаме миналото днес“, разкри Господинов.

Снимка: btvnovinite.bg

Гаустин отново ще присъства в новата му книга и това може да я определи като продължение на „Физика на тъгата“.

„Неслучилото се е в основата на всичките ми творби. Неслучил се блян за малка общност от хора, с които сте заедно от детството и нищо не ви е разделило. Успехите разделят, защото писането е работа, която не предполага много приятели. Не за друго, а защото ти си дълго време в една стая, изолиран от тези, с които искаш да общуваш и това са празнини, които остават“, споделя Господинов.

Той знае, че след изключителния успех на „Физика на тъгата“ очакванията към следващата му книга са много големи, но се интересува само от това книгата да стане добра.

Снимка: btvnovinite.bg

Романът „Физика на тъгата“ вече е заживял свой собствен живот и Господинов вижда в него приятел, както и билет за срещи с интересни хора като носителката на Нобеловата награда за литература Олга Токарчук.

„Физика на тъгата“ е спечелил едни от най-престижните литературни награди по света, но също така е загубил на финала някои от тях, а това те учи как да възприемаш загубите.

Такъв е случаят и с 27-минутната анимация „Физиката на тъгата" на Теодор Ушев, която попадна в краткия списък от 10-те филма, от които бяха избрани петте номинирани за престижната награда „Оскар" в категорията за късометражна анимация, но след това не продължи в надпреварата.

Снимка: btvnovinite.bg

„Не съжалявам, защото този филм, който Тео направи ще остане след тези Оскари, много от тези, които бяха номинирани минаха нататък, не е известно колко от тях ще останат“, каза Господинов, който допълни, че с Тео смятат, че е „станал филм, който искахме да стане“.

„Когато „Сляпата Вайша“ стигна до номинациите стигна до номинациите, имаше две неща, които съм запомнил. Имаше публикация в едно американско списание, което казваше кой филм заслужава да вземе „Оскар“ и кой ще го вземе. И там имаше едно изречение, че ако отворим след 50 години тези номинации, ще има само един филм, който ще се гледа“, допълни Господинов.

„Във вечерта на Оскарите аз си стоях в „Младоост“ 1. Беше към 4:30-5:00 ч. сутринта, когато очаквахме да обявят дали „Сляпата Вайша“ ще стигне до Оскарите. Това, което беше най-хубаво е, че в 4:30 ч. сутринта в „Младост“ 1 започнаха да святкат прозорци.   Тоест хората бяха станали и чакаха. Смисълът на подобни награди е, че те създават вълнение. Някаква вълна от вълнение, че ето – има нещо, което е направено, от хора около нас, което може да стигне до някъде. Това вълнение е важното. Това вълнение го имаше и сега. Това, за което съжалявам, че няма да имаме още един месец на вълнение“, смята писателят.

„Искам да съм човек, който дава усещането, че ти се живее“, заяви писателят, коментирайки тъгата в творбите си.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!