България остава на опашката по размер на минималната заплата в ЕС. Брюксел не планира да въведе общоевропейско минимално заплащане, но идеята е да се хармонизират критериите, които определят минималната работна заплата. Те са включени в Директивата относно адекватните минимални заплати в ЕС.
"Минималната работна заплата не зависи само от постановленията на Министерския съвет, с които тя се определя. В момента минималната заплата е около 48% от средната – това е в тези граници, които и ЕС определя", коментира в предаването "Тази неделя" Лидия Шулева - бивш министър на икономиката и на социалната политика.
Това обаче в никакъв случай не ни прави доволни, посочи тя.
"Заплатите по начало се генерират от икономиката и до колко инвестициите в икономиката са правилно насочени, както от страна на работодателите, така и от страна на правителството. Това са факторите, които ще определят в бъдеще ръста на доходите", отбеляза Лидия Шулева.
Според Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ "Подкрепа", в директивата на ЕС за въвеждане на минимална работна заплата е заложено подсилване на колективното трудово договаряне. "Дори когато разгледаме движението на трудовите възнаграждения в страната, ще видим, че само автоматичното вдигане на минималната работна заплата спомага за увеличаването на останалите заплати въобще", добави тя.
"Когато говорим за това, че насърчаваме колективното трудово договаряне, трябва да премахнем всякакви рестрикции, които работодателите налагат срещу синдикатите", отбеляза Ваня Григорова.
Според Лидия Шулева ръстът на заплатите в последните години се диктува от пазара на работната сила. Когато нямаше достатъчно работна сила, заплатите растяха, посочи тя.
"Има ключове неща, които европейската трудова конфедерация настоява да бъдат включени в директивата. Едното е, когато фирма кандидатства за обществено поръчка, тя да се допуска до такава, само ако в нея има колективно трудово договаряне", допълни Ваня Григорова.
