Брюксел предложи уредба за минимални работни заплати в Европа. Идеята не е да се въведе еднаква работна заплата в държавите-членки, които имат много различен стандарт, а да се хармонизират критериите, които определят минималната работна заплата.
Проектът на Европейската комисия, подкрепян от Европейския парламент, датира отпреди година. А само преди дни парламентът прие и резолюция в подкрепа на работещите в най-уязвимо положение и в защита на уредбата за определяне на размера на минималната работна заплата над прага на бедността.
10% от работещите европейски граждани живеят в бедност и социална изолация. Това е факт, отбелязан в доклад на Европарламента преди дни.
60% от работещите на минимална работна заплата са жени. Или им се налага да приемат непълен работен ден, или пък несигурни социални условия. Заради избор и баланс между професионален и личен живот, например.
Минимална работна заплата, определена със закон, съществува в момента в 21 страни от ЕС. Останалите 6 я определят чрез колективни споразумения. А разликата между стойностите им е огромна.
В Люксембург най-ниско платените получават 2202 евро. В България – едва 332 евро.
Преди повече от година ЕК започна инициативата си за въвеждане на минимална работна заплата. Според проекта, работещите на територията на ЕС биха били защитени чрез адекватни работни заплати, т.е. да могат да живеят достойно и над прага на бедността.
От началото на епидемията, докато аплодирахме медиците на първа линия, стана ясно, че голяма част от работещите в здравеопазването, както и заетите с медико-социални грижи, са сред най-ниско платените в Европа. А повече от половината, наети на минимална ставка, са жени.
Идеята за минимална работна заплата обаче съвсем не означава универсална заплата - еднаква за всички страни-членки. Необходимо е да се имат предвид стандартът и покупателната способност, различни - понякога в пъти - за отделните страни-членки.
Колкото и съществена да е разликата между най-високата и най-ниската работни заплати в Европа – тези в Люксембург и България, статистиката е категорична: човек, който живее с 800 евро в България, ще се чувства далеч по-комфортно от човек, който живее с 800 евро в Люксембург.
Сред предложенията за хармонизиране на критериите за минимална работна заплата, е тя да достигне между 45% и 60% от средната за различните страни. Според изчисленията, ако предложението на Комисията бъде прието, минималната работна заплата ще се увеличи в поне половината, а може би и в 2/3 от страните-членки.
Ефектът обаче няма да е незабавен. Тепърва предстои официално становище на Европарламента, а после – и на Съвета. Едва, когато те съвпаднат със становището на Комисията, минималната работна заплата в Европа вече ще започне да става реалност.
