2542 лв. са необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство у нас, включващо двама родители и две деца към края на миналата година. 

Това показва проучване на КНСБ. Сметките сочат, че за целта е необходимо и двамата родители да работят и да получават поне 1271 лв. нетна заплата.

Снимка: btvnovinite.bg

65% от домакинствата у нас живеят с общ доход под необходимите средства за издръжка.

През 2019 г. този процент е бил около 68 на сто. Президентът на синдиката Пламен Димитров коментира, че според данните, издръжката на живота през миналата година за едно домакинство е поскъпнала с около 25 лв. или 1% на годишна база, което е един от най-ниските ръстове за последните години.

Борисов събра министрите и отчете повишаване на доходите въпреки пандемията (ВИДЕО)

Увеличението на общата стойност за издръжката се дължи основно на нарастването на цените на хранителните стоки.

„За домакинствата с ограничено потребление, особено в условията на пандемия, нарастването на тези стоки от първа необходимост означава, че се свива бюджетът в други разходни пера, а това обикновено е в образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане“, каза Виолета Иванова от ИССИ. 

Какво показват данните в детайли:

Групата на хранителните стоки продължа плавно да нараства и достига ръст за годишен период от 3%. Докато, при групата на нехранителните стоки и услуги се отчита спад от 0,8% на годишна база, за първи път от последните 4 години насам.

Темповете на изменение на издръжката на живота основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. По-забележимо нарастване на годишна база се наблюдава при групите:

– хляб и зърнени храни с 5,1%, нарастването в групата продължава, след като предходната година достигат ръст от 3,5%. Увеличението на цените на хлебните изделия е в диапазон 5-10 ст., в зависимост от разновидностите.

– мляко и млечни продукти с 5%, като по-силно изразено е нарастването при сирена с 5,9%;

– животински и растителни масла ( с 14%), като слънчогледовото олио се повиша с около 20%, но това беше очаквано след първите сигнали през м. септември ;

– захар и захарни изделия ( с 3,1%), а само захарта регистрира ръст от 4%. 

От януари: Компенсация от 75 на сто за служителите на затворени бизнеси

Работните места

От КНСБ отчитат, че под въздействие на пандемията темпът на нарастване на работните заплати се забавя. Отчитат факта, че прилаганите антикризисните мерки са ограничили спада. „От  1 август 2020 г. заплатите се увеличават с 30% на здравни работници, на социалните работници, трудови посредници, трудови инспектори и други служители в държавните агенции. В резултат на предприетите мерки бяха спасени 265 хил. работни места и безработицата е под средноевропейските нива“, посочват синдикатите.

. Изводите от изследването на ИССИ показват, че:

  • За едногодишен период наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 63,2 хил., или с 2,7% (НСИ, септ.2020). Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 25,8 хил., „Преработваща промишленост“ – с 24,9 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 8,8 хил.
  • Делът на наетите лица в тези три икономически дейности представляват 42% от общо наетите лица, и 94% от загубените работата места ( 59,5 хил.).
Коларова: Европейците страдат, че доходите им са на намалели, а българите – за спестяванията си

Работните заплати

Девет от 28 области размерът на средната работна заплата представлява под 75% от СРЗ за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са:

  • Видин(945 лв.), 
  • Благоевград(922 лв.), 
  • Силистра(953 лв.),
  • Кюстендил(988 лв.),
  • Смолян (992 лв.). 

София-столица се отличава с най-висок размер на СРЗ (1855 лв.) и темп на нарастване от 11.8% на годишна база. Запазва се разликата в размера на СРЗ между София-столица и Видин около 2 пъти. Тази асиметричност е системно налице повече от десетилетие, което вече може да се дефинира като структурен проблем за българската икономиката. Освен това в София-столица е концентрирана малко над 1/3 от общо наети лица в българската икономика. Високата тежест на наетите лица съпроводен с по-висок размер на СРЗ е достатъчен аргумент да се твърди, че общото нарастване на СРЗ за страна е силно повлияно от ръста на СРЗ в София-столица.

Снимка: btvnovinite.bg

Драстично намаление на СРЗ се наблюдава в икономически сектори, които бяха пряко засегнати от пандемията, при това със спад на наети лица с над 10%. Такива са случаите в икономическите дейности:

  • „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ намаление на СРЗ с 16%, намаление на наетите лица с 10,6%;
  • „Въздушен транспорт“ намаление на СРЗ с 28%; намаление на наетите лица с 19%;
  • „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ намаление на СРЗ с 29,4%; намаление на наетите лица с 19%; намаление на наетите лица с 40.3%;
  • „Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих „намаление на СРЗ с 10.4%, намаление на наетите лица с 2.2%;

Цялото изследване е достъпно ТУК.