Двама англичани превърнаха стар ресторант в село Драгановци, в приют за близо 400 бездомни кучета, които днес имат нови семейства от Швеция до Австралия. 

Скок в прахта - понякога така изглежда безмерното горско щастие около село Драгановци. Вторият шанс за живот на бездомните малки герои е подарен от спасителните грижи на англичаните Нийл и Клеър. 

“Преди няколко години помагах на един приют за бездомни кучета във Враца, заедно с мой приятел от Англия и още тогава имахме желанието да направим неправителствена организация, за да помогнем на възможно най-много от тях. Имах успешен строителен бизнес, имах собствена компания, години наред я развивам, беше си трудно да оставя всичко зад гърба си, но си заслужаваше. Така в момента, в който приключих всички планирани строежи, взех своите три кучета и се преместих за постоянно в България”, каза Нийл. 

Той уточни, че не го е планирал с години, а решението е взето за шест седмици. 

Така от октомври 2019 г. Нийл е у нас. 

“През януари, аз също напуснах вкъщи и работа и го последвах. В моето семейство по това време имаше много трагични ситуации, които ме подтикнаха да осъзная колко кратък е животът, в такива моменти си задаваш въпроса какво искаш да направиш с живота си, и най-логичното нещо е просто да последваш. Аз съм професионален съдебен психолог, занимавам се основно с хора. Знаете ли, най-голямата разлика между кучетата и хората е, че любовта на кучетата е безвъзмездна, те те обичат заради това, което си, без значение, как изглеждаш, колко пари имаш, искат единствено вода и храна, а хората са толкова различни в изискванията си към теб”, разказа Клеър. 

Двамата казват, че старият ресторант е адаптиран за четириногите. 

За три години двамата, заедно с минаващите доброволци, успяват да помогнат на над 370 кучета. За София заминава само едно, а другите намират топлината на личната грижа във всяка световна точка. 

“Веднъж един човек от селото застреля едно от кучетата тук, после се похвали с това, ние разбира се пуснахме жалба, но нищо не се случи. Толкова е тъжно, защото има европейски закони, ясно написани за подобни ситуации, но тук не влизат в сила”, каза Клеър. 

“Имам чувството, че въпреки че сме постигнали толкова много, по–скоро става все по–трудно, проблемът е голям, често се отчайвам. Да, имаме основата, но очаквах да постигнем много повече да не разчитаме само и единствено на доброволци, а да имаме възможност да наемем хора, които да ни помагат с грижите, а ние да се концентрираме върху целият процес на кастрация”, каза Нийл. 

Той обясни, че голямата му мечта е да направи клиника за кастрация. 

След бързите решения следва дългият процес на същинското осиновяване. Ваксини, кастрация, телефонни разговори и специални самолетни билети. До най–хубавият момент на запознанството. 

Имате ли тих живот тук. Всъщност толкова сме свикнали с навиците им, че знаем кога ще са по-шумни, кога не чак толкова”, каза Клеър.

Разбираме ги доста добре, те са и отделни личности, с характер, попадаме в различни ситуации при пристигането, добави Нийл. 

“Когато видиш тази трансформация, този напредък, когато си помогнал на един толкова крехък живот да оцелее, това е огромна награда”, каза той. 

Клеър подчерта, че са в постоянна връзка с осиновителите. “Те ни пращат снимки, а пък ние винаги си спомняме тази наша първа среща с конкретното куче на улицата, без храна, в снега. Ние го спасяваме и след време при нас пристига снимка от някоя красива къща, или кемпер, който обикаля света, това ни напомня защо го правим, малко като последното изречение на приказките "и заживели щастливо заедно, за вечни времена"”, разказва тя.