Дипломат: Ако сесията на ЮНЕСКО беше в София, щяхме да похарчим 8 милиона

България се отказа от домакинството на 47-мата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която първоначално трябваше да се проведе в София. Въпреки това страната ще трябва да плати около 2 млн. долара, тъй като е поела ангажимент, който няма да изпълни.

На събитието щяха да присъстват над 3000 делегати. Хотелиери и туроператори посочиха, че така страната ни губи около 7 млн. лв. Губи ли и българската култура? Питаме дипломатът ни Любомир Иванов, който от 2 години тясно се занимава с темата ЮНЕСКО във външното ни министерство.

„Домакинството може да стане както в София, така и в Париж. Домакинството е на България, председателството е на България и никой това не го променя. От 2003 г. досега това е четвърти такъв случай и други „несправящи“ се страни са Китай, Турция и Бахрейн“, каза той.

И беше категоричен, че ако домакинството се провеждаше в столицата ни, щяхме да похарчим осем милиона.

„Освен това трябваше да изчислим колко ще ни струва сигурността и киберсигурността. Ние киберсигурност по  стандартите, които ЮНЕСКО прилага, дори не сме мислили как да я направим“, уточни Иванов.

И добави и еко изискванията като част от останалите стандарти, с които според него е нямало да смогнем да се справим:

„Това е т.нар. light footpint – лек отпечатък на въздействие върху околната среда. Това включва например да няма пластмасови чашки и ISO сертификацията в климатиците в хотелите“.

„Поздравления за Найден Тодоров, че е успял да спечели присъствието ни на такъв форум. Трябва да ви кажа, че спечелването на такъв голям форум е равно на това да се спечелят Олимпийски игри“, категоричен беше той.

„Какво е положителното – ние видяхме, че имаме липса на самочувствие, включително на правителствено ниво, защото вместо да се борим да имаме не едно ЮНЕСКО, а 5-6 такива предприятия – ние отказваме“, каза още той.

Мариан Бачев: България ще бъде домакин на сесията на ЮНЕСКО, но в Париж

Проф. Ненов остава председател на сесията

Иванов беше уверен, че проблемите, свързани с визите, например, са напълно решими и могат да бъдат издадени от всяка държава членка на ЕС – дори ние да нямаме тази възможност. Така например председателят на ЮНЕСКО можеше да дойде у нас с френска виза.

„Добрият специалист в туризма не този, който познавам туризма, а който може да работи с изключенията. Тоест – дай му някаква такава задача, да не става, а той да ти я направи“, каза той.

„България се представя като неспособна държава“: Защо страната ни отказа домакинство на ЮНЕСКО?

Сесията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО ще се проведе в Париж, вместо в София, но въпреки това ще трябва да платим 2 млн. долара

Припомняме, че през юли миналата година България получи потвърждение, че е избрана за домакин на престижния форум, благодарение на предложение на тогавашния министър на културата Найден Тодоров. В края на мандата си той отчете напредъка по подготовката на събитието.

Обратът настъпи вчера, когато стана ясно, че форумът няма да се проведе у нас.

В писмо до медиите сегашният министър на културата обяви решението за отказ:

„Ние настояваме министерството да вземе отношение и да каже на българите защо това се случва - пари ли нямаме, хора ли нямаме, по политически причини ли…“, написа Манол Пейков.

В пленарната зала от „Възраждане“ също критикуваха отказа ни. А от „Има такъв народ“ се застъпиха за своя министър.

„Да се води виновен министър, който е министър от няколко седмици. Този казус е свързан с организация от няколко месеца“, каза Станислав Балабанов от ИТН.

От Брюксел премиерът Росен Желязков обясни защо се отказваме:

„Този ангажимент не е преведен в изпълнение от служебното правителство, не е финансово обезпечен. Базиран е на негативното становище на МВнР и службите към юли месец миналата година, когато ни застъпихме, заварихме една голяма нула. И във финансите, и в организацията и в подготовката.“

При bTV говори и човекът, който ще председателства форума, но не у нас, а в Париж - проф. Николай Ненов. В началото на миналия месец получава писмо от директора на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО, в което се отчита напредък по организацията в София.

„За да се спаси сесията като цяло, решението с преместването в Париж е наистина най-доброто в случая“, казва той.

Но въпреки че се отказваме, трябва да платим за провеждането ѝ около 2 млн. долара. Това се оказва наше задължение, защото сме поели ангажимент, който няма да изпълним.