През 2001г. 11-годишният ирландец Девон Мъри събира целия си багаж и отпътува със своята майка за Лондон, за да стане част от света на Хари Потър, без дори да подозира, че ще прекара там следващите 12 години от своя живот.

„Нямах представа какво е това Хари Потър. Мислех си, че това е името на режисьора. Знаех, че ще има магьосници, вещици, но когато ни заведоха на снимачните сетове наистина останахме изумени. Спомням си, че като всички нормални деца, бяхме любопитни да видим всичко, навсякъде. До снимачния сет имаше тунели, които отвеждаха до подземни пространства. Веднъж ни хванаха да слизаме там и веднага ни се развикаха: „Махайте се! Махайте се от тук, веднага!”. Там все още се намираха истински експлозиви или поне така ни сплашваха тогава. Още през първия снимачен ден се озовахме в основната зала. До преди това точно там деца не бяха допускани. С отварянето на вратите започна и снимането, защото искаха да почувстваме магията и да видят истинските ни реакции. Тази сцена се засне от първия път. Вратите се отвориха, ние влязохме. Беше невероятно”.

Повечето от децата, които участват във филма се налага да минат на самостоятелно обучение.

„С мен бяха и други деца като Дан, Ема. Спомням си, че имаше едно дете, което имаше. Детските стаи бяха наистина много малки и когато той идваше, ние трябваше да излезем от стаята. Може би само 3 или 4 пъти в година та съм посещавал истинското ми училище в Ирландия”.

Девон играе във всички части на „Хари Потър” в ролята на Шеймъс Финигън, който става любимец на публиката с това, че всеки път, когато се опитва да направи магия всичко около него става в пламъци и дим.  С експлозия е свързана и една от любимите му сцени.

„На 13-ия ми рожден ден имаше сцена, в която пред мен бяха наредени едни колбички. Произнесох заклинанието „Уингардиум Левиоза!” и всичко гръмна. Всичко беше в светлини и имаше стъкла навсякъде. Нараних си лицето. После 3-4 часа не можеха да ме върнат обратно на сета. Бях ужасен. След това повтарях заклинанието от далеч, но ни отне часове да запишем сцената”.

Ирландецът разказва, че тези 11 години в „Хари Потър” са били истинско приключение и са му останали незабравими спомени.

„С всички станахме много добри приятели от самото начало. Днес не винаги успяваме да се чуем по телефона, но си пишем много по WhatsApp. Опитваме се да си уговорим и срещи, но е трудно, защото всички сме от различни държави. Приятели сме и със Станислав Яневски. Много ми е трудно да произнеса цялото му име, затова му казвам просто Стан. С него сме ходили в Япония за около месец. Станахме си много близки. Той е един от любимите ми хора, много е забавен”.

Вижте цялото интервю във видеото.