„Да откриеш България“: Какво е бавен туризъм и къде се практикува (СНИМКИ и ВИДЕО)

Да се насладиш на красотата на природата, да се потопиш в бита на местните, да послушаш ромоленето на реката или песента на гората, да се насладиш на храната. Бавният туризъм все повече набира популярност в опит да се избяга от шумните и пълни с хора туристически дестинации.

България разкрива чудни кътчета за този вид почивка.

„По времето на комунизма Странджа е била първа, втора погранична зона и за да може да дойдеш до тук да почиваш или да я опознаеш, ти трябваше открит лист. Странджа е абсолютно богата на културно-историческо наследство, тя е една нежна, мистична и затова е с име на жена“, разказва Илиян Янчев, кмет на Малко Търново.

18 снимки

Снимка: Ладислав Цветков

Идвайки в Странджа, влизаш в друг свят. За да се отвори планината пред теб, трябва да си настроен позитивно, да имаш добро сърце.

„Идвайки в едно такова място от далеч, казват: „Това е част от България, друга България. Хората могат да открият много красиви, хубави неща. Харесвайки идеята на бавното хранене, това е начин да се подпомогнат местните хора. Ако Бай Иван гледа кокошки и има яйца, от домашна кокошка супата става друга“, казва Здравко Василев от с. Бръшлян.

В Странджа времето тече по различен начин. То не просто е спряло, но образно казано те пренася векове назад в древната история.

„Всъщност Св. Марина е едно от най-известните и мистериозни светилища в Странджа. Тя е християнска светица и е една от най-почитаните в Странджа, именно защото носи много предхристиянски черти. Това е Светая светих и е утробата на Странджа. Тук трябва да идва човек с отношение, с нагласата, че бива допускан, където ще вземе нещо духовно. Ще почувства различни неща и ще си тръгне променен“, казва Ивелина Петкова.

В светилището се намира т. нар. Аязма, за която се вярва, че стои в основата на изцелението. Част от обредността на това място включва окачване на дрехи на болни хора с вярването, че болестта изчезва.

„Самата могила е била с доста сериозни размери. Крепидата е около 23 метра в диаметър. Първото гранитно съоръжение е от III-V век преди Христа, а марморната крепида е датирана II-III век по времето на Римската императорска епоха“, разказва Ивелина Петкова.

По тези древни земи природата ни дава и нещо забележително, което Трябва да се опита на място - мановият странджански мед. Той е признат от ЕС за продукт със защитено наименование за произход.

„Благуна, нашите хора тук му викат гърница. Това е вид дъб, от който се събира мановият мед. От листна въшка по дъба се бере маната“, казва пчеларят Тодор Браяновски.

Как може да определен бавният туризъм - съпреживявяне между нас и природата.