Възможно ли е България да има подводен археологически туризъм? Отговорът е „да“. Центърът по подводна археология в Созопол заедно с любители водолази от години се опитват да поставят началото на подобен вид туризъм.
България стои стабилно на археологическата световна карта, тъй като имаме много потънали селища и кораби.
Ние сме част от античния свят, а Черно море пази много история векове назад във времето. Тази история остава невидима за нас, независимо от това, че нашите подводни археолози от години работят и ни показват забележителни открития.
„В България има добри възможности за развитие на подводен археологически туризъм, защото имаме интересни археологически обекти, които са добре запазени. Черно море е едно красиво море и така археологическите обекти са в една красива среда“, разказва д-р Найден Прахов, директор на Центъра по подводна археология в Созопол.
„В България е крайно време да започнем да развиваме практиката за подводен археологически туризъм. Водолазната общност е активен участник както в разтриването, така и в опазването на нашето подводно археологическо наследство. Колкото повече хора бъдат привлечени, толкова по-добре“, казва подводният археолог д-р Драгомир Гърбов.
Подводните археологически обекти са неотменна част от нашето културно наследство, които трябва да бъдат посещавани, но и пазени.
„Правилата трябва да са както на сушата. Да се следват маршрутите, да няма допир с археологическите обекти и освен това трябва да има обратна връзка“, обясни д-р Прахов.
„Ние сме хора, които споделяме подводното пространство и трябва да работим заедно. В много случаи любители водолази са откриватели на подводни археологически обекти, които са много важни за нашето културно археологическо наследство“, допълни д-р Гърбов.
Две са моретата в света, които запазват останки в максимална степен - Балтийско и Черно море. Разликата обаче е в полза на нашето море, в което има много повече история.
„България е първата страна в Европа и втората в света, която ратифицира конвенцията на ЮНЕСКО за опазването на подводното културно наследство. Водещият принцип на конвенцията е, че най-добрият начин за опазването му под вода е неговото проучване и опазване на място. Концепцията за това, че всичко трябва да остане на морското дъно“, каза още д-р Драгомир Гърбов.
„Въпросът на този вид туризъм е не дали си заслужава, или има какво да се види, а въпросът е образоване на водолазната общност на нивото те да знаят да не пипат“, казва от своя страна подводният археолог доц. Крум Бъчваров.
„Това е една неразработена ниша. Имаме прекрасно културно наследство. Много добре запазено. Слабо познато и изключително атрактивно, което може да се превърне в един много сериозен отрасъл за водолазните центрове – нещо, което липсва“, смята д-р Найден Прахов.
